4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр.София, 07.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6795 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Д. срещу решение без дата, постановено по гр.д. № 12149 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, ГК, VІ „Б” въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 11.05.2010 г. по гр. д. № 5182 по описа за 2009 г. на Софийския районен съд, ГО, 31 състав, за осъждане на И. Н. Д. да заплати на едноличния търговец Й. М., действаща под фирма [фирма], сумата 7 270,30 лв. на основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е нищожно, недопустимо, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Трябва ли въззивният съд да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при неизготвяне на доклад трябва ли да повтори опороченото действие и да изготви доклад, в който да укаже на страните кои факти се нуждаят от доказване?
2. Следва ли обедняването на ищеца да е в причинна връзка с обогатяването на ответника при иск по чл.59 от ЗЗД? Искът по чл.59 от ЗЗД може ли да замести иск за присъждане на цена по продажбено правоотношение? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на ППВС № 1 от 28.05.1979 г.
3. Когато претенцията за заплатена цена се променя в иск по чл.59 от ЗЗД, налице ли е изменение на иска и допустимо ли е такова изменение?
4. Трябва ли изменението на иска да бъде съобщено на другата страна и от кога тече срокът за възражения и ангажиране на доказателства при допуснато изменение на иска? Може ли да има изменение на иска без изрично определение на съда?
5. Може ли съдебно-техническа експертиза да замени свидетелски показания?
6. Може ли посредством свидетелски показания да се доказва доставка при липса на договорно правоотношение?
7. Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните факти и доказателства?
8. Трябва ли да се изследва поведението на страните при преддоговорна отговорност по чл.12 от ЗЗД и каква е правната квалификация на този иск?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата едноличен търговец Й. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата Й. М., действаща като [фирма], е изложила в исковата молба, че по поръчка на ответника е доставила и монтирала в къщата му в [населено място], кв. Д., [улица] термопомпена инсталация, поради което е поискала той да я заплати. След като в отговора ответникът е отрекъл наличието на договорно правоотношение, тъй като не е подписвал договор, в молба от 1.6.2009 г. ищцата е заявила, че претендира заплащане на сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил. Препис от тази молба е връчен на ответника на 20.06.2009 г./ разписка на стр.51 по описа на СРС/, а изменението на иска е допуснато с определение в публичното съдебно заседание на 12.10.2009 г. Въз основа на свидетелските показания и приетите по делото технически експертизи, съобразявайки на основание чл.161 от ГПК отказите на касатора да даде достъп на вещото лице, Софийският районен съд е приел, че за сметка на ищцата е била доставена и монтирана инсталацията в къщата. Касаторът се е обогатил със стойността на тази инсталация, поради което е бил осъден да я заплати. Софийският градски съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за стойността на данъка върху добавената стойност, а в останалата част за сумата от 7 270,30 лв. го е потвърдил. Въззивното решение е прието от законен състав в писмена форма и в пределите на правораздавателната власт на съда, поради което е валидно, а не нищожно, както твърди касаторът. Това решение е и допустимо, тъй като е постановено по изменения съобразно процесуалните правила иск. Противно на твърденията на касатора, съдържащи се в третия и четвъртия въпрос на изложението, допуснатото от първата инстанция изменение на иска отговаря на изискванията на чл.214, ал.1 от ГПК. Ищецът е преминал от иск въз основа на договор към иск въз основа на неоснователно обогатяване, препис от молбата е връчен на ответника, а съдът е допуснал изменението с изрично определение. Дадената от съдилищата правна квалификация на иска напълно съответства на твърденията на страните, включително и на тези на касатора в отговора на исковата молба. Уважаването на този иск произтича от установяване на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД във връзка с чл.61, ал.3 от ЗЗД. В отговора на исковата молба касаторът е отрекъл наличието на договорно отношение. При тази негова защитна позиция извършената от ищцата доставка и монтаж на инсталацията представлява водене на чужда работа без пълномощие, за която касаторът отговаря по правилата на неоснователното обогатяване съгласно чл.61, ал.3 от ЗЗД. Този извод отговаря на разрешението, формулирано в т.12 от ППВС № 1 от 1979 г. Въззивният съд не е посочил в мотивите, че има причинна връзка между обогатяването и обедняването, а е констатирал, че произтичат от общ факт-монтирането на инсталацията, като по този начин е спазил и указанието на т.5 на ППВС № 1 от 1979 г. Въззивното решение е съобразено и с т.8 от постановлението, понеже според касатора няма договорно отношение и ищцата не може да се защити с друг иск. Следователно по втория въпрос в изложението решението на СГС не противоречи на ППВС № 1 от 1979 г., поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Въззивният съд не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение, заради което е поставен първият въпрос в изложението. Този съд не е бил длъжен да изготви доклад съобразно разрешението, дадено в т.2 на ТР № 1 от 2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2012 г. на ОСГТК. Ето защо и по този въпрос не е необходимо да бъде допускано касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Пети и шести въпрос в изложението нямат значение за делото, тъй като се дължат на превратната интерпретация на касатора на обжалваното решение. Съдът не е заменил свидетелските показания с експертиза, а е преценявал доказателствата в съвкупност. В решението не е прието за доказано наличието на договор за доставка посредством свидетелски показания, а е установено доставянето на инсталацията като фактическо действие, което е елемент на фактическия състав на неоснователното обогатяване.
Няма отношение към спора и осмият въпрос на касатора, тъй като предмет на делото не е обезщетение за вреди, причинени от преддоговорни отношения, а само неоснователното обогатяване.
Седмият въпрос на касатора касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, поради което не може да послужи за допускане на касационно обжалване/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на едноличния търговец Й. М., действаща под фирма [фирма] 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение без дата, постановено по гр.д. № 12149 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, ГК, VІ „Б” въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 11.05.2010 г. по гр. д. № 5182 по описа за 2009 г. на Софийския районен съд, ГО, 31 състав, за осъждане на И. Н. Д. да заплати на едноличния търговец Й. М., действаща под фирма [фирма], сумата 7 270,30 лв. на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на едноличния търговец Й. М., действаща под фирма [фирма], сумата 500/петстотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: