4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.София, 10.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6761 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. Н. против решение № 644 от 24.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 929 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 4836 от 4.11.2013 г. по гр. д. № 15003 по описа за 2012 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, тридесети състав, за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.240 от ЗЗД за връщане на дадени в заем суми за периода от 1.11.2007 г. до 24.01.2008 г. общо в размер на 63 982,66 лв.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Относно определяне на действителната правна квалификация на предявените искове. В обжалваното решение въззивният съд е разгледал непредявени искове по чл.240 от ЗЗД. Ищецът не е излагал твърдения за наличие на договор за заем. По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ІV ГО на ВКС.
2. Въззивният съд е отказал да допусне един свидетел, въпреки че няма забрана при наличието на документ за предаване на сумата останалите елементи на договора за заем да се установяват посредством свидетелски показания. Обжалваното решение противоречи на решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС.
3. Материално отговорно лице ли е бил ищецът в предприятието на ответника през процесния период? Въпреки че не е представен трудов договор и длъжностна характеристика, въззивният съд е приел за установено, че той е имал качеството на отчетник в противоречие с решение № 20 от 2008 г. по кас.д. № 21/2008 г. на Бургаски апелативен съд, решение по гр. д. № 540/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение от 18.06.2012 г. на Районен съд-Монтана по гр. д. № 70721/2011 г. и решение от 20.05.2011 г. на Районен съд-Стара Загора по гр. д. № 179 по описа за 2011 г.
4. Относно забраната да бъдат допускани нови доказателства във въззивното производство въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката, отразена в решение № 224 от 2.7.2010 г. по гр. д. № 177 от 2010 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 20 от 9.3.2011 г. по г. д. № 311/2010 г. на ІІ ТО на ВКС.
Ответното дружество не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил срещу ответното дружество искове за връщане на дадени в заем суми на посочени от него дати за периода от 1.11.2007 г. до 24.01.2008 г. общо в размер на 63 982,66 лв. Противно на твърденията му в касационната жалба, в исковата молба и в уточнителната молба от 11.12.2012 г. той изрично е посочил, че е предоставил исковите суми в заем на ответното дружество. Затова въззивният съд се е произнесъл по предявените искове, поради което обжалваното решение е допустимо и не може да бъде допуснато касационното му обжалване по първия въпрос на касатора.
Като доказателства към исковата молба ищецът е представил вносни бележки за сумите, в които като основание за внасянето е посочено „вноска по кредит овердрафт” по сметка на дружеството. В отговора на исковата молба дружеството е заявило, че за исковия период касаторът е работил като шофьор-доставчик по силата на трудов договор/обстоятелство, констатирано в допълнителното заключение на счетоводната експертиза на стр.209 по описа на СРС/. В трудовите му задължения е влизало събирането на паричните суми за предадените стоки и внасянето им по сметка на дружеството. Именно с тази цел са били внесени сумите по вносните бележки. Въззивният съд е приел това възражение за основателно, позовавайки се на събраните доказателства в тяхната съвкупност/ съдебно-счетоводната експертиза, показанията на двама свидетели и заповед от 22.01.2007 г./. Дори да се възприеме тезата на касатора, че тези доказателства не установяват безспорно възражението на ответното дружество, предявените от него искове на заявеното правно основание са недоказани. В тежест на касатора е било да докаже не само плащането на сумите, но и основанието, на което те са били внесени. Вярно е, че ако предаването на сумата е установено с писмен документ, няма пречка основанието да се доказва посредством свидетелски показания/ решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС/. Касаторът обаче не е поискал свидетел за доказване на основанието за предаването на сумата. В публичното съдебно заседание на 16.05.2013 г. неговият пълномощник е посочил какви обстоятелства ще установява свидетелят- как за процесния период той е извършвал освен дейността на шофьор, така също и дейността на търговец не само към ответното дружество, но и към други дружества. Няма изрично заявление, че касаторът ще установява посредством свидетеля заемното основание за получаване на сумата. Следователно недопускането на свидетелските показания от съдилищата в този конкретен случай не противоречи на практиката на ВКС по втория въпрос на касатора, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
По третия въпрос на касатора не може да се допусне касационно обжалване, тъй като този въпрос е фактически, а не правен. От цитираната от касатора съдебна практика не може да се достигне до извода за ограничение на доказателствените средства, с които се установява качеството на отчетник. Напротив, в практиката на ВКС безпротиворечиво е прието, че това качество може да се придобие не само по силата на възложени с трудовия договор функции, но и от фактически извършена отчетническа дейност-решение №60 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 324/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение № 118 от 8.10.2012 г. по гр. д. № 397/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС, определение № 873 от 6.7.2011 г. по гр. д. № 237/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други.
По четвъртия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора решение № 224 от 2.7.2010 г. по гр. д. № 177 от 2010 г. на ІІ ГО на ВКС и № 20 от 9.3.2011 г. по г. д. № 311/2010 г. на ІІ ТО на ВКС. В първия случай се касае за процесуалната недопустимост въззивният съд служебно да събира доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд, без да има искане от страната. Във втория случай въззивният съд неправилно е допуснал нови доказателства, когато страната не е обосновала искането си за събирането им с някоя от хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК. По настоящото дело въззивният съд не е допуснал подобни процесуални нарушения при произнасянето си по новите доказателствени искания на касатора.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 644 от 24.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 929 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: