3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1295
гр.София, 20.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5191 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № VІ-50 от 09.05.2013 г., постановено по в.гр. д. № 500 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2010 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 4486 по описа за 2012 г. на Бургаския районен съд, ХVІІ-ти граждански състав, за отмяна на уволнението на Т. Н. С., извършено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ със заповед № 10 от 23.03.2012 г. на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението работа и за осъждане на дружеството да му заплати 2 044,12 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 26.03. до 26.09.2012 г.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи точки 1 и 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При наличие на решение на ТЕЛК, с което е даден отговор на медицинския въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, следва ли съдът да приема, че уволнението на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ е незаконно поради липсата на данни заболяването да препятства изпълнението на трудовата функция. Счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на цитираната от него задължителната съдебна практика, според която решението на ТЕЛК и НЕЛК са задължителни за съда.
2. Приложима ли е закрилата, предвидена в чл.333 от КТ в случаите, когато уволнението е извършено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ?
Ответникът по жалбата Т. Н. С. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С експертно решение на ТЕЛК № 2448 от 30.10.2011 г. на ищеца Т. С. е призната 50 % работоспособност и като противопоказни условия на труд са определени тежък физически труд, нервно и психическо напрежение, нощен труд. След решението на ТЕЛК ищецът е бил преназначен на длъжността „оператор парни и водогрейни съоръжения”. Когато е възникнала необходимост от съкращение в щата за заеманата от ищеца длъжност и той е бил предпочетен за уволнение, работодателят е поискал, но не е получил разрешение от инспекцията по труда за уволнение на това основание. Ето защо той е прекратил трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в чл.325, ал.1, т.9 от КТ-при невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. За да обоснове уволнението, работодателят се е позовал на становището на своята собствена служба по трудова медицина, според което условията на работа за длъжността „оператор на парни и водогрейни съоръжения” са противопоказни за ищеца. При тази фактическа обстановка съдилищата са приели, че работодателят не е доказал обективната невъзможност ищецът да изпълнява заеманата от него преди уволнението длъжност, поради което са счели това уволнение за незаконно и са уважили предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Изводът на съдилищата съответства на разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, на правната теория и на практиката на ВКС. Посредством решението на ТЕЛК се установява намалената трудоспособност на работника и условията на труд, които са противопоказни за здравословното му състояние. В това решение обаче липсва изрично посочване, че работникът не може да изпълнява конкретната длъжност „оператор на парни и водогрейни котли” и няма предписание за преместването му на друга работа. Само по себе си обстоятелството, че работникът или служителят е с намалена трудоспособност не води до невъзможност за изпълнение на работата. В този смисъл са решение № 977 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1989/2006 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 85 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 976/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС и „Коментар на Кодекса на труда”, 11 издание от 2013 г., стр.950-951. Ако в решението на ТЕЛК се съдържаше изрично посочване, че ищецът е в невъзможност да изпълнява длъжността „оператор на парни и водогрейни котли”, тогава би могло да се приеме, че е даден отговор на медицинския въпрос, който отговор обвързва съда съгласно цитираната от касатора съдебна практика. Тогава обжалваното решение би противоречало на тази практика. Случаят обаче не е такъв. След като в решението на ТЕЛК няма извод за невъзможността ищецът да заема длъжността, съдът не е бил задължен да приеме за доказана тази невъзможност, поради което отговорът на първия въпрос на касатора няма значение за спора. Ето защо първият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Отговорът на втория въпрос на касатора също не е относим към спора. Съдилищата не са мотивирали незаконността на уволнението с наличието на закрила по чл.333 от КТ и липса на разрешение на инспекцията по труда. Обхватът на закрилата е изчерпателно посочен в чл.333, ал.1 от КТ и при уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ такава закрила не е предвидена. В случая като допълнителен довод районният съд е посочил, че с цел да заобиколи закрилата, която би била приложима при уволнение на действителното основание/съкращение в щата/, работодателят се е опитал да мотивира прекратяването на трудовото правоотношение с основанието по чл.329, ал.1, т.9 от КТ, което не е било налице. Ето защо и по втория въпрос касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-50 от 09.05.2013 г., постановено по в.гр. д. № 500 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданско отделение, VІ-ти въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: