5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1485
гр.София, 21.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 912 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Я. срещу решение № 913 от 9.05.2012 г. по в. гр. д. № 460 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4568 от 21.11.2011 г. на ХVІІІ състав на Варненския районен съд за признаване за установено, че Д. Я. дължи на К. Д. Я. сумата от 5 816,78 лв., представляваща част от дължимите от нея, но заплатени от него вноски по кредити от 6.12.2006 г. и от 11.12.2007 г., за периода от 19.03.2010 г. до 31.10.2010 г., като за разликата до претендираните 12 760 лв. претенцията е отхвърлена като погасена чрез прихващане с дължимата от К. Д. Я. на Д. Г. Я. сума от 6 943,21 лв., като получена от него за отдавани под наем съсобствени магазини № 4 и № 5, находящи се в [населено място], [улица], за периода от 19.03.2010 г. до 1.08.2010 г., за дължимостта на 57,60 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 4.5.2010 г. до 7.6.2010 г., както и сумата от 295,50 лв. разноски по ч. гр. д. № 8297 по описа за 2010 г на VІІІ състав на В..
Касаторът Д. Я. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Формулира следните въпроси:
1. Следва ли съдът сам да проследи движението на средствата по банковата сметка на ищеца по приетото по делото извлечение от същата, или е длъжен служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза, след като сам е преценил, че не разполага с необходимите специални знания. Ако беше сам проследил извлечението от сметката на ищеца, въззивният съд щеше да достигне до извода, че сумата по договорите за кредит не е използвана за нужди на семейството. По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, според която съдът следва служебно да назначи експертиза, когато няма необходимите специални знания.
2. Допустимо ли е един и същи съд в спорове между едни и същи страни да дава различни, взаимно изключващи се трактовки на едно и също доказателство? Разрешаването на този въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона. Един и същи състав на Варненския окръжен съд в настоящия случай е приел, че няма персонална симулация в договора за наем от 1.08.2009 г., а при спор между К. Я. и Д. Я. е приел, че такава симулация има относно лицето, което фигурира като наемодател.
3.След като бившата съпруга е възразила, че получените суми по сключен по време на брака договор за банков кредит не са използвани за нуждите на семейството, чия е доказателствената тежест за установяване на твърдението на ищеца, че бившата му съпруга му дължи половината от анюитетните вноски? Следва ли ответникът да доказва отрицателното си твърдение, че сумите от банковите кредити не са използвани за нуждите на семейството?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата К. Д. Я. счита, че не следва да бъде допускана, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Делото е образувано по иск на К. Д. Я. за установяване дължимостта на половината от изплатените от него за периода от 19.03.2009 г. до 31.03.2010 г. суми по два договора за предоставяне на банков кредит от 6.12.2006 г. и от 11.12.2007 г. от бившата му съпруга Д. Г. Я.. Към исковата молба ищецът е представил удостоверение от банката и приложение към него за движението по сметката, по която той е погасявал кредитите. В отговора на исковата молба ответницата е отрекла, че е страна по договорите за кредит и е възразила, че ищецът е използвал част от получените суми по кредитите за свои лични нужди, а не за нужди на семейството, което според нея било видно от приложената към исковата молба разпечатка на банковата сметка. Тя е предявила и възражение за прихващане с получените от ищеца наеми за магазини №4 и № 5 за периода от 19.03.2009 г. до 31.03.2010 г. От договорите за кредит и от нотариален акт № 11, том VІ, рег. № 7345, дело 873 от 28.12.2006 г. на нотариус С. С., рег. № 193, се установява, че съпругата е била страна по договора от 11.12.2007 г., ипотекарен длъжник по кредита от 6.12.2006 г. и е била уведомена за целта, за които кредитите са били получени-за закупуване, ремонт и реконструкция на магазини № 4 и № 5, които са били съпружеска имуществена общност. От изложеното дотук се изяснява, че третият поставен от касатора въпрос относно доказателствената тежест за оборване презумпцията на чл.127, ал.1 от ЗЗД за равна задълженост във вътрешните отношения при поето солидарно задължение на съпрузите за задоволяване нуждите на семейството е от решаващо значение за изхода на спора. По този въпрос е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС. Според това решение във вътрешните отношения на солидарните длъжници-съпрузи се предполага, че дължат поравно. В тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е изразходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е изразходвана, и то за семейни нужди. Следователно доказателствената тежест да установи твърденията си в отговора на исковата молба, че ищецът е използвал част от получените суми по кредитите не за посочените в договорите за кредит цели, а за свои лични нужди, е била на касатора Д. Я.. Точно по този начин въззивният съд е разпределил тежестта на доказване, поради което обжалваното решение съответства на задължителната практика на ВКС по третия въпрос на касатора и касационното обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
След като Д. Я. е била длъжна да докаже възраженията си за изразходване на суми от заемите за несемейни цели, тя е могла да поиска още пред първата инстанция изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задача да проследи движението по сметката на ищеца. Вместо това тя се е задоволила с твърденията си, че представеното от него извлечение от сметка установява тези нейни възражения. В извлечението обаче не се съдържат такива данни, в него няма дори посочване на датите, на които тя твърди, че са изразходвани суми за други цели. Въпреки това, даже след като възраженията са счетени за неоснователни от първоинстанционния съд, тя не е поискала изслушване на счетоводна експертиза и пред втората инстанция, която би била допустима при извършени от районния съд процесуални нарушения. Във въззивната си жалба тя само е повторила възраженията си, без да сочи нови доказателства. Едва сега, в хода на касационното обжалване, Д. Я. повдига въпроса за възможността съдът сам служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза, когато няма нужните специални знания. Съдът наистина има правомощието служебно да назначава експертиза, но само в случаите, когато е необходимо да се изяснят някои възникнали по делото въпроси/чл.195, ал.1 от ГПК/, и то тогава, когато не се нарушават принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес. Това означава, че по делото трябва да има поне някакви данни, породили въпросите, по които да се произнесе експертизата. Например в случая разпечатката от сметката на ищеца да съдържа сведения за движение по сметката на датите, посочени от ответницата. Такива данни обаче извлечението не съдържа, поради което служебното допускане на експертиза би довело до неоправдано подпомагане от съда на едната страна по делото в ущърб на другата. Следователно, като не е назначил служебно експертиза, въззивният съд е действал в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.1 от ГПК и утвърдената съдебна практика по въпроса за служебно допускане на експертиза, поради което по първия въпрос касационното обжалване също не следва да бъде допускано.
Вторият въпрос на касатора касае възможността въззивният съд да достигне до противоположни правни изводи по различни дела въз основа на едни и същи доказателства. Тази възможност е допустима, тъй като изводите на съда зависят както от ангажираните доказателства, така и от доводите на страните и своевременното им формулиране в процеса. В случая например изводите в обжалваното решение са повлияни от липсата на довод за наличие на персонална симулация в договора за наем. Този въпрос всъщност касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, а по такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато/ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК/.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 913 от 9.05.2012 г. по в. гр. д. № 460 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: