3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр.София, 04.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1158 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. М. срещу решение № 256 от 20.07.2012 г., постановено по въззивно гражданско дело № 194 по описа за 2012 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 152 от 23.03.2012 г., постановено по гр. д.№1242 по описа за 2011 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявените от Д. Н. М. против Х. С. И. и А. Й. И. искове за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 196, том І, дело № 144/2005 г. по описа на нотариус Ил. И., поради накърняване на добрите нрави и липса на съгласие.
Касаторът Д. Н. М. твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК- за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да формулира конкретен въпрос, по който следва да бъде допуснато касационното обжалване. Посочва, че терминът развитие на правото се третира в Препоръка № R 95/5 на Комитета на министрите на държавите-членки относно подобряване на функциите на апелативните системи и процедури в гражданските и търговски дела. Позовава се на чл.7 от глава ІV, в който е посочено, че жалби в третоинстанционен съд трябва да се подават също така при дела, засягащи аспекти на закона от широк обществен интерес. В случая става въпрос за закрила правото на собственост, придобита по укорим от закона начин. Смята, че като основание за допускане на касационно разглеждане с цел развитието на правото ще бъде налице във всеки случай, при който произнасянето на съда по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти и неясноти на правните норми. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото от него основание.
Ответниците по жалбата Х. и А. И. считат, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорват и по същество. Претендират за 350 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил искове за прогласяване нищожност на извършена на 27.06.2005 г. покупко-продажба на недвижим имот поради накърняване на добрите нрави и липса на съгласие. От събраните по делото доказателства се е изяснило, че психическото състояние на касатора към момента на сключване на договора би могло да обоснове евентуално неговата унищожаемост по чл.31 от ЗЗД, но такъв иск не е бил предявен. Съдилищата са преценили, че договорът не противоречи на добрите нрави и не е сключен при липса на съгласие, поради което са отхвърлили исковете на посочените в исковата молба основания. В изложението си касаторът не е посочил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е обусловил тези изводи на съдилищата и по който касационното обжалване следва да бъде допуснато. Изложението съдържа единствено обща дефиниция на термина „развитие на правото” и разсъждения за необходимостта правото на собственост да бъде защитено срещу укорими от закона посегателства. За да обоснове допускането на касационно обжалване обаче, касаторът е длъжен да формулира конкретен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е формирал правната воля на съда. Поради диспозитивното начало в гражданския процес касационният съд не може да извежда правните въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в изложението на касационната жалба. Ето защо липсата на конкретни правни въпроси от значение на изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване/Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г./.
В обобщение, касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбата 350 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256 от 20.07.2012 г., постановено по въззивно гражданско дело № 194 по описа за 2012 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН [ЕГН], представляван от настойника си Н. Д. М. с ЕГН [ЕГН], да заплати на Х. С. И., ЕГН [ЕГН], и А. Й. И., ЕГН [ЕГН], сумата 350/триста и петдесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: