3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
гр.София, 07.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 558 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. В. срещу решение от 6.10.2014 г., постановено по в.гр. д. № 7205 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІ-70-233 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 13254 по описа за 2011 г. на СРС, 70 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на сумата от 50 73,25 лв., представляваща обезщетение за неизплатени дневни пари за командировка в чужбина за периода от 2008 г. до 2010 г. и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 681,72 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 25.02.2008 г. до 29.03.2011 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т. 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
След като в чл.121, ал.1 от КТ няма изрично изискване при командироването на работника в чужбина да се издаде писмена заповед, а работодателят отказва да издаде такава заповед в нарушение на чл.5, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и командироването се извършва въз основа на устно разпореждане, то това ограничава ли правото на работника да получи дължимото му обезщетение на основание чл.215 от КТ?
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че касаторът не е провел пълно доказване на твърдението си, че е бил командирован в чужбина през исковия процес. Този извод на въззивния съд не се основава само на липсата на командировъчни заповеди и на отчети за извършените пътувания. Съдът е констатирал, че като доказателства касаторът е представил ксерокопия на тахошайби, които са оспорени от представителя на ответното дружество. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице изрично е посочило, че голяма част от ксерокопията на тахошайбите са непълни, нечетливи, без дати, което не дава възможност да се изчислят дните на командировките. Затова съдът е отказал да кредитира заключението на експертизата като доказателство, установяващо командироването в чужбина и размера на дължимото обезщетение за неизплатени дневни пари.
При тези мотиви на въззивния съд отговорът на поставения от касатора въпрос не може да промени изхода на спора. Съдът не е приел, че командироването в чужбина може да се доказва само с писмени заповеди за командировка, а е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Отхвърлянето на исковете на касатора поради недоказаност не се дължи на процесуално нарушение на въззивния съд, състоящо се в придаване на изключителна доказателствена сила на командировъчната заповед, каквато тя не притежава, а на процесуалното бездействие на касатора. Въпреки наличието на оспорване на ксерокопията на тахошайбите от страна на ответното дружество и отказът на вещото лице да ги вземе предвид при изготвяне на заключението си, касаторът не е представил оригиналите на тахошайбите, не е оспорил заключението, нито е поискал изслушване на допълнително или повторно заключение. Следователно поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на делото, поради което касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 6.10.2014 г., постановено по в.гр. д. № 7205 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІ-70-233 от 30.12.2013 г. по гр. д. № 13254 по описа за 2011 г. на СРС, 70 състав, за отхвърляне на предявените от И. И. В. против [фирма] искове с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на сумата от 50 73,25 лв., представляваща обезщетение за неизплатени дневни пари за командировка в чужбина за периода от 2008 г. до 2010 г. и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 681,72 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 25.02.2008 г. до 29.03.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: