3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр.София, 16.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 874 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община против решение № 7227 от 27.10.2015 г., постановено по гр.д. № 17014 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „А“ състав, с което е потвърдено решение № 54 от 21.07.2014 г. по гр.д. № 42902 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Първо Г.О., 49 състав, за осъждане на касатора да заплати на Д. И. К. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче, станало на 8 март 2011 г., както и 2 682,18 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 8.3.2011 г. до 15.10.2013 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно и необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Създаването на стройна система от мерки за надзор върху безстопанствените кучета и инцидентът с такова куче сам по себе си могат ли да обосноват извод за противоправно бездействие, което да ангажира отговорността на общината?
2. В какво се изразява противоправността на деянието като предпоставка за уважаване на иска по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД?
3. Относно определянето на обезщетението, което справедливо репарира претърпените вреди.
Ответникът по жалбата Д. К. счита, че решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
От събраните по делото доказателства е установено, че ищцата Д. К. е била ухапана в [населено място] на 8 март 2011 г.в задната част на крака от бездомно куче. Тъй като тя е била е бременна в деветия месец, лекарят не и е поставил ваксина против бяс, което е причинило страх и безпокойство дали детето ще се роди здраво. Болките и страданията на ищцата са продължили три месеца, като тя все още се страхува при вида на кучета. При тази фактическа обстановка съдилищата са осъдили касатора Столична община да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Защитната теза на касатора е, че след като е създадена програма за ограничаване броя на бездомните кучета, която се изпълнява, общината не носи отговорност за ухапванията. Според касатора резултатът не е важен, общината няма задължение да премахне всички бездомни кучета, а е достатъчно създаването на система от мерки за надзор, която била стройна и всеобхватна. В този смисъл са първите два въпроса, на които въззивният съд е отговорил в противоречие с решения № 488 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г. и № 368 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 2045/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Цитираните от касатора решения действително касаят сходни случаи, но дадените в тях разрешения на първите два въпроса не могат да променят изхода на настоящото дело. Възприетата в решенията тежест на доказване възлага върху общината да установи, че е започнала да предприема ефикасни действия по изпълнение на приетата програма за надзор върху бездомните кучета. Ако при практическото осъществяване на програмата не е положена дължимата грижа от отговорните длъжностни лица, общината носи отговорност за причинените на жителите вреди от ухапване от бездомни кучета. Този извод в решенията за отговорността на общината съответства на постановките на ППВС № 7 от 29.12.1958 г. и ППВС № 9 от 28.12.1966 г., на които се позовава касаторът. В настоящия случай касаторът се е задоволил да представи по делото програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община за периода от 2008 г. до 2011 г. и едностранно изготвени от общински служители справки за дейността, в която броят на обхванатите от програмата кучета е явно незначителен на фона на общото им количество в [населено място]. От тези доказателства не може да се достигне до извода, че програмата е обхватна, ефикасна и изпълнението и може да реши поставената с чл.50, т.2 от Закона за защита на животните/Д.В., бр.13/2008 г./ задача-да се предотврати агресивното поведение на кучетата към хора или животни. Ето защо по първите два въпроса касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не може да се допусне.
При определяне размера на неимуществените вреди по справедливост въззивният съд се е съобразил с всички конкретно съществуващи обстоятелства, които го обуславят-невъзможността да се постави противобясна ваксина, произтичащият от това страх за здравословното състояние на плода, породените от ухапването болки и страдания в продължение на три месеца, както и нанесената психическа травма. Следователно по третия въпрос обжалваното решение съответства на указанията, дадени в раздел втори на ППВС № 481968 г., поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 1 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7227 от 27.10.2015 г., постановено по гр.д. № 17014 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „А“ състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. И. К.-[ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: