3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
гр.София, 30.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 673 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. И. срещу решение № VІ-27 от 26.03.2012 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 380 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 222 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 733 по описа за 2011 г. на Карнобатския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на 8 144,22 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е необосновано и неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл при съществено нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.2 от ГПК, като в противоречие със съдебната практика не е разпределил доказателствената тежест и не е указал на страните за кои заявени от тях факти не сочат доказателства. Съдът е нарушил също нормата на чл.12 от ГПК, тъй като при формиране на вътрешното си убеждение не е обсъдил всички представени по делото доказателства и доводи на страните. В противоречие с решение № 99 от 25.03.2009 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр. д. № 97 от 2009 г. Бургаският окръжен съд е приел за доказано извършването на кражба, въпреки липсата на влязла в сила присъда.
Ответникът по жалбата [фирма] твърди, че няма основания за нейното допускане, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да отхвърлят предявените от касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдилищата са приели за установено въз основа на събраните по делото свидетелски показания, че той е извършил нарушението, заради което е бил уволнен-кражба на имущество на работодателя. Наказателното производство срещу касатора е било прекратено, тъй като Карнобатската районна прокуратура е счела, че макар деянието да е извършено от него, случаят е маловажен и наказателната отговорност следва да се замени с административна. В хода на съдебното производство касаторът е поискал да бъдат разпитани двама свидетели относно пропускателния режим в предприятието, но сам се е отказал от събиране на тези доказателства. Следователно първият въпрос относно разпределението на доказателствената тежест и указанията за кои факти страните не сочат доказателства, не е от значение за изхода на конкретното дело, тъй като страната не твърди, че в резултат от допуснати процесуални нарушения на разпоредбата на чл.146 от ГПК е била лишена от възможността да ангажира доказателства, опровергаващи извършването на дисциплинарното нарушение. Напротив, касаторът сам се е отказал от събирането на поисканите от него доказателства, поради което първият въпрос не е относим към конкретния правен спор и не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване.
Преценката на доказателствата по делото съобразно нормата на чл.12 от ГПК винаги обуславя правилността на решението. Материалноправният или процесуалноправният въпрос за допускане на касационното обжалване обаче трябва да е различен, а не да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събраните по делото доказателства/ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо вторият формулиран от касатора въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие между обжалваното решение и решение № 99 от 25.03.2009 г. на Окръжен съд- Стара Загора по гр. д. № 97 от 2009 г. В решението си Окръжният съд в Стара З., след анализ на свидетелските показания, е приел за недоказано извършването на деянието. Няма обаче извод, че при липса на влязла в сила присъда кражбата не може да бъде доказвана с други доказателствени средства. Точно обратното следва от разпоредбата на чл.300 от ГПК. Само влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, а при липсата на такава присъда установяването на деянието с всички доказателствени средства е допустимо, както правилно е приел Бургаският окръжен съд в обжалваното решение.
Ето защо не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по поставените от касатора въпроси, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-27 от 26.03.2012 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 380 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 222 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 733 по описа за 2011 г. на Карнобатския районен съд за отхвърляне на предявените от С. И. И. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на 8 144,22 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: