4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр.София, 05.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6441 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 130 от 16.07.2014 г., постановено по гр. д. № 234 по описа за 2014 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № R-233 от 9.04.2014 г. по гр. д. № 12 по описа за 2014 г. на Ямболския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ над 1 159,10 лв. до 3 351,30 лв., тази разлика е присъдена и решението е потвърдено в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, предявени от В. Д. В. срещу касатора.
Касаторът твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е преместване на звено от предприятието, в случай че се преместват машини и оборудване от един и същи вид, които произвеждат различни електрически инсталации за два отделни проекта-за „Форд” и за „Рено”, предназначени за две абсолютно различни марки за автомобили, заедно с работещите на тях работници? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение на СРС от 23.08.2013 г. по гр. д. № 20573 по описа за 2013 г.
2. След като към момента на преместване на машините, оборудването и работниците по проекта „Форд” в [населено място] ищецът е работил на „Комакс” машина, произвеждаща електрически инсталации за „Форд”, може ли да се приеме, че същият работи по проекта „Форд” и принадлежи към машината, която произвежда електрически инсталации за „Форд” и следва ли да бъде преместен? По въпроса решението на въззивния съд противоречи на решение № 885 от 27.06.2000 г. на ІІІ ГО на ВКС.
3. Бонусите в дружеството възнаграждения с постоянен характер ли са, или се дължат в зависимост от изпълнение на субективни критерии-резултати на труда и имат ли стимулиращ характер? Следва ли тези бонуси да бъдат включвани в обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ? По въпроса обжалваното решение противоречи на решение № 540 от 7.7.2010 г. по гр. д. № 895 по описа за 2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 30 от 2.2.2011 г. по гр. д. № 1768/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 847 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на ІV ГО на ВКС и цитираната от касатора практика на Ямболските съдилища.
Ответникът по жалбата „В. В. счита че решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 340 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът В. В. е работил в [фирма] в [населено място] като машинен оператор на машина „Комакс” и е бил уволнен на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ-поради преместване на поделение на предприятието в друго населено място и отказ на работника да се премести в [населено място]. Исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са били уважени, тъй като работодателят не е доказал, че обособено преди това звено, в което работникът е полагал своя труд, е преместено от [населено място] в [населено място]. При тези мотиви на съдилищата първите два въпроса на касатора са от значение за изхода на спора, но дадените от въззивния съд отговори на тези въпроси съответстват на закона и на практиката на ВКС, отразена в решение № 885 от 27.06.2000 г. на ІІІ ГО на ВКС. По принцип работодателят няма право едностранно да променя клаузите на трудовия договор, включително и уговореното работно място. По изключение, когато производствената необходимост налага цялото предприятие или обособено негово звено да бъде преместено, работодателят може да прекрати трудовия договор, ако работникът или служителят откаже да последва предприятието или поделението. Когато се касае за работник или служител в поделение, работодателят трябва да установи, че наистина се касае за организационно, техническо и производствено обособяване на определена дейност. Работникът или служителят трябва да е полагал труд в това обособено звено, което налага той също да последва преместването на дейността. По делото работодателят не е представил доказателства за такова обособяване на отделно поделение, което след това е било преместено от Ямбол в Сливен. Обстоятелството, че се произвеждат кабели за електрически инсталации на различни по марка автомобили не е достатъчно за доказване наличието на обособено звено на предприятието. След като кабелите се изработват от едни и същи машини, работодателят е следвало да установи, че въпреки това производството на кабели за автомобили „Форд” е било обособено и разделено от производството на кабели за автомобили „Рено”. В този смисъл са само твърденията на работодателя, които не са подкрепени от събраните по делото доказателства. Следователно касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по първите два въпроса не следва да се допуска. По тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване и на основание т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като касаторът не е представил към изложението си решението на СРС от 23.08.2013 г. по гр. д. № 20573 по описа за 2013 г. и не може да се установи дали това решение е влязло в сила.
Ямболският районен съд не е включил в обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 от КТ бонусите, получавани съгласно Инструкцията за начисляване на бонус в дружеството. Въззивният съд е приел, че тези бонуси отговарят на разпоредбата на чл.13, ал.1 от НСОРЗ-имат постоянен и възнаградителен характер, определени са с вътрешен акт на работодателя и са предвидими, затова ги е включил в брутното трудово възнаграждение и е увеличил присъденото обезщетение за оставане на ищеца без работа. Този извод на въззивния съд е обусловил третия въпрос на касатора. От вида на бонусите, от скромния размер на основната заплата и от показанията на свидетеля Т. С. е видно, че тези бонуси всъщност са трайни, предвидими сигурни и възнаградителни по своя характер. Затова отговорът на въззивния съд на третия въпрос на касатора не противоречи, а съответства на решение № 540 от 7.7.2010 г. по гр. д. № 895 по описа за 2009 г. на ІV ГО на ВКС и на другите цитирани от касатора решения на ВКС. По този въпрос обжалваното решение противоречи само на решение № 246 от 11.04.2014 г. по гр.д. 3567 по описа за 2013 г. на Ямболския районен съд, за което обаче няма данни, че е влязло в сила. Останалите решения на Ямболските съдилища касаят приложението на правилата на системата на бонуси в предприятието, а не повдигнатия от касатора въпрос. Ето защо и по третия въпрос на касатора касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на В. Д. В. 340 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 16.07.2014 г., постановено по гр. д. № 234 по описа за 2014 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Я. Б.” ЕОД,[ЕИК], да заплати на В. Д. В., [ЕГН], сумата 340/триста и четиридесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: