4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр.София, 06.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1074 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу решение № 41 от 4.06.2012 г., постановено по гр.д. № 94 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 303 от 20.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1920 по описа за 2010 г. на Бургаския окръжен съд, първо гражданско отделение, за отнемане в полза на държавата от Т. А. С. и от [фирма] на подробно описано в решението имущество и за отхвърляне на иска срещу [фирма] за част от имуществото.
Касаторът Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Поставя следните въпроси, по който според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика:
1. Дали проверката за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се води само за придобитото имущество от конкретно посоченото престъпление в решението за образуване на производство по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД и докато наказателното производство по това престъпление не е приключило, респективно е приключило с осъдителна присъда?
2. Дали Комисията трябва да прекрати проверката при приключило с оправдателна присъда наказателно производство, ако са установени и други присъди или производства за престъпления, попадащи в чл.3, ал.1, т.1-т.25 от ЗОПДИППД?
3. За допустимостта на искане за отнемане в полза на държавата, внесено за престъпление по чл.3, ал.1 от Закона, което е различно от посоченото в решението по чл.13, ал.1, т.1 от Закона и за което влязлата в сила присъда е установена в рамките на образуваното производство от Комисията.
4. Правото на Комисията да събира доказателства или да се самосезира за наличие на започнало наказателно преследване по чл.3, ал.1 от Закона, за което няма постъпило уведомление по чл.21, ал.1 от Закона или параграф 5, ал.1 от ПЗР на ЗОПДИППД.
Счита, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на представената от него съдебна практика, поради което моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Ответниците по жалбата [фирма] и Т. С., Окръжна прокуратура-гр. Б. и Апелативна прокуратура [населено място] не вземат становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че производството пред комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е започнало по уведомление по чл.21, ал. 1 от ЗОПДИППД/ДВ, бр.19 от 2005 г., отм./ от Окръжна прокуратура-гр. П. за образувано производство за престъпление по чл.255, ал.4 от НК/установяване или избягване на плащане на данъчно задължение в особено големи размери/. Ответникът обаче е признат за невинен за извършването на това престъпление, поради което производството пред комисията е следвало да бъде прекратено. Комисията е продължила процесуалните действия, като е поискала свидетелство за съдимост от Министерство на правосъдието, от което се е установило, че Т. С. е сключил споразумение за извършено от него на 23.07.2009 г. престъпление по чл.213а, ал.2, т.1 от НК/принуда, рекет със заплаха за убийство или тежка телесна повреда/, което попада в обхвата по чл.3 от закона. След това комисията е приела да внесе мотивирано искане по чл.28 от закона. По този начин комисията не била взела решение по чл.13, ал.1 от Закона, свързано с престъпление по чл.213а, ал.2, т.1 от НК, поради което липсва правопораждащият факт за образуване на производство пред комисията след оправдаването на ответника на 20.4.2010 г. Ето защо въззивният съд с обжалваното решение е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството. Следователно поставените от касатора правни въпроси са обусловили обжалваното решение и са от съществено значение за изхода на спора. Тези питания следва да бъдат обобщени като един по-общ и принципен въпрос: Евентуално допуснатите вътрешнопроцесуални пороци в производството пред комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ продължаване на производството, след като са налице предпоставки за неговото прекратяване, служебно събиране на доказателства, внасяне на мотивирано искане за отнемане на имущество по чл.28 от Закона за престъпление, различно от посоченото в решението на комисията по чл.13, ал.1 от Закона и други/ водят ли до неотстранима нередовност на мотивираното искане за отнемане на имуществото по чл.28 от ЗОПДИППД/ДВ, бр.19 от 2005 г., отм./, която налага прекратяване на съдебното производство? В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл положително по този въпрос, приемайки, че пороците в административното производство пред комисията представляват нередовност на мотивираното искане по чл.28 от закона, която не може да бъде отстранена и води до недопустимост на съдебното производство. По обратния начин е разрешен въпросът в мотивите на представените от касатора решения № 108 от 7.3.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, постановено по в.гр. д. № 873/2010 г., решение от 4.4.2011 г. по гр. д.№ 633 по описа за 2009 г. на Кюстендилския окръжен съд и в решение 368 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1129 по описа за 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО. В тези решения е прието, че за допустимостта на съдебното производство е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за отнемане на имуществото, предвидени в чл.3 ЗОПДИППД, а евентуални процесуални пропуски в административната процедура не са основания за прекратяване на съдебното производство. Противоречието в практиката следва да бъде отстранено, поради което трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по формулирания въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 4.06.2012 г., постановено по гр.д. № 94 по описа за 2012 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: