4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр.София, 26.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1424 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 365 от 05.10.2012 г., постановено по в гр. д. № 934 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 682 от 7.6.2012 г. по гр. д. № 371 по описа за 2012 г. на Великотърновския районен съд, осми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против А. К. Т. иск с правно основание чл.57 от ЗЗД за заплащане на сумата 18 788,34 лв., представляваща равностойността на резервоар за втечнен въглероден двуокис с обем 12,5 куб.м. и изпарител към него.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Когато въз основа на търговски взаимоотношения, но не като част от тях, в полза на получателя на доставката е сключен и договор за заем за послужване за съоръженията за съхраняването им, ако в хода на доставките ползвателят в резултат на сделка е изгубил търговската си правосубектност, кой е отговорен за връщането на вещите по заема за послужване, респективно за тяхното заплащане?
2. Когато дружеството-правоприемник на търговеца-ползвател по заема за послужване също е контрагент на доставчика на техническите газове и след изкупуването на търговското предприятие на ползвателя фактически ползва същите съоръжения без противопоставянето на собственика, но в негова полза няма сключен договор за заем за послужване, следва ли той да замести или да измести първоначалния ползвател в отговорността за връщане на съоръженията, без затова да има изрична уговорка?
3. Може ли да се смята възникнала солидарна отговорност досежно кредитора при условията на чл.244, ал.4 от ЗЗД между търговци по заем за послужване на движими вещи, ако в протокола за предаването на вещите физическото лице-приемател фигурира в две търговски качества-като едноличен търговец и като дружество.
4. Могат ли неформалните отношения да бъдат противопоставени на писмените уговорки между страните?
5. Налице е съществено различие между разбирането за института на заема за послужване, изложено в обжалваното решение, и цитираната от касатора съдебна практика. Според касатора от значение са писмените договори, а не неформалните отношения между страните. Съдът е дал приоритет на неформалните отношения, а не на писмените уговорки.
6. Освобождава ли се едноличният търговец от отговорност за връщане на дадената в заем за послужване вещ, ако е прехвърлил търговското си предприятие?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от него
въпроси.
Ответникът по жалбата А. К. Т. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата молба, че с търговското предприятие на ответника е сключил на 15.05.2001 г. дългосрочен договор за доставка на втечнен въглероден окис, който през 2008 г. е бил прекратен. При сключването на договора на ответника са му предоставени за ползване и съоръжения за съхраняване на въглероден окис/ резервоар и изпарител/, върху които касаторът си е запазил собствеността. След прекратяване на договора за доставка касаторът е поискал връщане на съоръженията или заплащане на тяхната равностойност от ответника като физическо лице. Той е обосновал насочването на исковете срещу ответника с твърдението, че ответникът е лично отговорен за опазването и връщането на съоръженията, тъй като отношенията по предоставянето на съоръженията за ползване не са били част от търговските взаимоотношения по договора за доставка. Ето защо е счел, че дружеството, което е страна по договора за доставка, не отговаря за връщането на съоръженията, а освен това юридическото лице вече не съществува в правния мир.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че предаването на съоръженията е станало не на него лично, а на [фирма] и породените в тази връзка правоотношения са свързани с договора за доставка на въглероден окис, поради което отговорност за връщането носи дружеството, а не той в лично качество.
Великотърновският районен съд е отхвърлил ревандикационния иск и иска за равностойността на съоръженията, приемайки, че страна по договора за заем за послужване на съоръженията е било [фирма], а не ответникът. Със същия довод Великотърновският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната от касатора част за отхвърляне на иска за равностойността на съоръженията. Поставените от касатора въпроси, по които желае допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, се основават на поддържаната от него теза, че договорът за заем за послужване на съоръженията е сключен с ответника в лично качество и няма нищо общо с договора за доставка, по който страна е търговското дружество. Тази теза противоречи на житейската логика и на клаузите на договора за доставка от 15.05.2001 г., от които е видно, че съоръженията са предоставени именно с цел да се съхранява в тях доставеният от касатора въглероден двуокис. Да се приеме обратното би означавало, че ответникът като физическо лице получава резервоар с вместимост 12,5 куб.м. за съхранение на технически газове за свое лично ползване. Не би могло да се счете също, че ответникът в качеството си на едноличен търговец е поел солидарно задължение за връщане на резервоара, подписвайки предавателно-приемателния протокол от 11.07.2001 г., както твърди касаторът в третия въпрос. От съдържанието на протокола се установява, че ответникът е действал като пълномощник на [фирма], а не в лично качество, поради което отговорът на този въпрос не може да промени изхода на спора. По делото няма писмен документ, отразяващ договор за заем за послужване и имащ за предмет процесните съоръжения, сключен между касатора и ответника. Следователно съдът не е давал приоритет на свидетелските показания и на неформалните уговорки пред писмените договори, поради което четвъртият и петият въпрос също са неотносими към делото.
Шестият въпрос на касатора не съответства на изложените фактически твърдения в исковата молба, които според него ангажират отговорността на ответника. Касаторът е посочил, че страна по договора за заем за послужване е ответникът и този договор няма нищо общо с търговските взаимоотношения за доставка на втечнен газ, по които страна е дружеството. Отговорът на шестия въпрос на касатора би бил относим към спора, ако касаторът твърдеше, че договорът за заем за послужване на съоръженията е част от договора за доставка. Тогава, след прехвърляне на предприятието на едноличния търговец на дружеството, на основание чл.15 от ТЗ едноличният търговец би останал задължен солидарно с приобретателя за поетото задължение за връщане на вещта. Тъй като липсва обстоятелствена част, обосноваваща по този начин отговорността на ответника, искът не би могъл да бъде уважен на това непредявено основание, поради което отговорът на шестия въпрос не е от значение за спора.
В обобщение следва да се приеме, касационната жалба не отговаря на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 05.10.2012 г., постановено по в гр. д. № 934 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: