4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
гр.София, 09.12.2015
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4791 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Ф. срещу решение № 119 от 10.7.2015 г., постановено по в. гр. д. № 208 по описа за 2015 г. на Ямболския окръжен съд, Гражданско отделение, Първи състав, с което е обезсилено решение № 43 от 06.4.2015 г. по гр. д. № 210 по описа за 2013 г. на Елховския районен съд поради наличие на сила на пресъдено нещо.
Касаторът твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т. 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е пълно тъждество между предмета на осъдителен иск по чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетение за вреди от деликт, материализирани в протокол на комисия по реда на ЗОССИ и установителен иск по чл.422 от ГПК при издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.1 от ГПК въз основа на влязло в сила наказателно постановление, установяващо задължението за плащане на обезщетение? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 281 от 29.01.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на Първо Г.О. на ВКС.
2. Отказът от предявен иск по чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от деликт от вещи, прегражда ли процесуалното право на ищеца да установи с иск по чл.422 от ГПК съществуването на вземането си за това обезщетение, когато то е установено с влязло в сила наказателно постановление и е издадена заповед за изпълнение въз основа на него по реда на чл.418 във връзка с чл.417 от ГПК и чл.47 от ЗАНН? В този случай отказът от иска има ли за последица формиране на сила на пресъдено нещо по спорното материално право?
3. Имат ли сила на пресъдено нещо мотивите към определение на въззивната инстанция, с което е потвърдено разпореждане на първостепенния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 във връзка с чл.418 от ГПК и чл.78 от ЗАНН?
Ответникът К. М.Л. Адриаенсен счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 350 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По гражданско дело № 52 по описа за 2012 г. на Елховския районен съд Х. Ф. е предявил срещу К. М. Л. Андреансен иск за заплащане на 5 400 лв. обезщетение за причинени му през август 2011 г. имуществени вреди, изразяващи се в унищожена негова селскостопанска продукция от животни, собственост на ответника и оставени без надзор. С решение № 176 от 18.01.2013 г. по делото искът е бил отхвърлен. Образуваното по жалба на ищеца въззивно производство е било прекратено, а първоинстанционното решение е било обезсилено поради отказ на ищеца от иска с определение № 87 от 22.03.2013 г. по гр. д. № 124 по описа за 2013 г. на Ямболския окръжен съд. Преди да се откаже от иска Х. Ф. е поискал и се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение за същото обезщетение въз основа на наказателно постановление № 006 от 11.11.20111 г.. С товапостановление на К. Адриаенсен е наложена глоба от 500 лв. за административното нарушение, състоящо се в пускане на свободна паша на кравите си в засятата нива на Х. Ф., като е определено обезщетение за Х. Ф. в размер на 5 400 лв. Разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта е било потвърдено с определение № 163 от 20.05.2013 г. по в.ч.гр.д. № 197 по описа за 2013 г. на Ямболския окръжен съд, в което е прието, че предходното дело няма сила на присъдено нещо относно изпълняваното притезание. След подадено от ответника възражение срещу заповедта Х. Ф. е предявил установителен иск за вземането си. Производството по този иск е било прекратено, а първоинстанционното решение е било обезсилено с обжалваното въззивно решение по съображения, че по предходното дело вече е формирана сила на пресъдено нещо и спорът е непререшаем.
При тези мотиви на обжалваното решение поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, но дадените от въззивния съд разрешения съответстват на практиката на ВКС. Налице е пълно субективно и обективно тъждество на исковете, тъй като са между същите страни и се претендира обезщетение за вреди въз основа на еднакъв фактически състав. Разликата се състои само в съдопроизводствения ред-по гр.д.52/2012 г. на Елховския районен съд искът е заведен по общия ред, а по настоящото дело касаторът се е възползвал от влязлото в сила наказателно постановление, за да получи заповед за незабавно изпълнение. Представянето на наказателно постановление по второто дело не води до заключението, че се касае за друг иск, който не е преклудиран от силата на пресъдено нещо. След като преди това е образувано гражданско дело с предмет обезщетението за вреди, издаденото наказателно постановление в частта, с която е определено обезщетение за пострадалия от деликта, има само доказателствено значение. Това постановление не променя по никакъв начин извода, че по първото гражданско дело вече е възникнала сила на пресъдено нещо. Определението, с което производството се прекратява поради отказ от иска, се ползва с такава сила според практиката на ВКС/определение № 358 от 9.6.2011 г. на ВКС по ч. гр.д. № 143/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС/. Цитираното от касатора решение № 281 от 29.10.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на І Г.О. на ВКС не противоречи на тази практика, тъй като касае съвсем различен въпрос- в кои случаи приобретателят на спорно право не е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана от отказа от иск на прехвърлителя/чл.226, ал.3 от ГПК/.
По третия въпрос на касатора трябва да се посочи, че поначало мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо. Определението на въззивния съд по чл.419 от ГПК се отнася до процесуалното право на незабавно изпълнение, поради което изобщо не може да формира сила на пресъдено нещо относно наличието или липсата на претендираното материално право/определение № 93 от 24.11.2009 г. по т. д. № 870/2009 г. на І Т.О. на ТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника 350 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 10.7.2015 г., постановено по в. гр. д. № 208 по описа за 2015 г. на Ямболския окръжен съд, Гражданско отделение, Първи състав.
ОСЪЖДА Х. Г. Ф.-[ЕГН], да заплати на К. М.Л. Адриаенсен-ЛНЧ:[ЕГН], сумата 350/триста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: