4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр.София, 05.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1224 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. В. срещу решение № 4220 от 14.06.2012 г., постановено по гр.д. № 11290 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение № І-043-63 от 14.3.2011 г., постановено по гр. д. № 23853 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 43 състав, за установяване задължението на Д. К. В. да заплати на [фирма] сумата 5 340,88 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от декември 2006 г. до месец април 2009 г. за топлоснабден апартамент № 12 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и 1 261,49 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 1.2.2007 г. до 10.12.2009 г.
Касаторът Д. К. В. твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дали като потребител на енергия съгласно параграф 1, т.42 от ЗЕ следва да се счита единствено физическото лице, подало от свое име заявление за откриване на партида на съсобствен имот и приложим ли е чл.30, ал.3 от ЗС при определяне на кръга на лицата, които са потребители на енергия? Съсобствениците в отделен имот, намиращ се в сграда етажна собственост, следва ли да се считат потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ ?
2. Налице е противоречие на обжалваното решение с ППВС № 17 от 1963 г. и ППВС № 4 от 1975 г. по въпросите за разделността на вземанията за доставка на енергия, а още и за приложението на чл.121 от ЗЗД и чл.153, ал.1 от ЗЕ за случаите, в които заявление декларация за откриване на партида е подадено само от един от съсобствениците на топлоснабден имот в сграда-етажна собственост, в която не е учредена асоциация на съсобствениците съгласно чл.151 от ЗЕ и няма договор между доставчика и асоциация на съсобствениците.
3. Допустимо ли е подаването на заявление-декларация да се счита за изрична уговорка по смисъла на чл.121 от ЗЗД, с която се уговаря пасивна солидарна отговорност за заплащане на стойността на цялата доставена за имота енергия?
4. Допустимо ли е без изрично да е предвидено в закон или да е уговорено в договор, при подадено само от един от съсобствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабден имот заявление-декларация за откриване на партида, да се счита, че е налице пасивна солидарна отговорност, като подалият заявлението-декларация собственик следва да отговаря за заплащане на цялата доставена в имота енергия, включително за задължението на останалите съсобственици, или съгласно чл.30, ал.3 от ЗС и принципа на разделност на задълженията, посочен в чл.121 от ЗЗД, подалият заявление-декларация съсобственик отговаря за заплащане на припадащата му се част от доставената енергия, съответстваща на правата му на собственост или вещното право на ползване?
По тези въпроси съдът е приел, че макар касаторът да е собственик само на
половината от имота, съществува правоотношение за доставка на топлоенергия единствено между касатора и топлофикационното дружество, тъй като само касаторът е подал заявление-декларация за откриване на партида. Касаторът счита, че отговаря само за съответната на вещното право част от стойността на изразходваната топлоенергия. Смята за противоречащ на горецитираните ППВС извода на съда по въпроса, че солидарността не се предполага и възниква само по изрично предписание на закона или по силата на договор. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С исковата молба топлофикационното дружество е претендирало за заплащане на изразходваната топлоенергия за периода от декември 2006 г. до месец април 2009 г. за апартамент № 12 в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. За установяване правото на собственост на Д. К. В. към исковата молба е представен нотариален акт № 46, том ІІ, рег. № 1526, нотариално дело № 223 от 22.08.2003 г. на нотариус Л. Л., според който В. Н. В. и Д. К. В. са закупили топлоснабдения апартамент. Заявлението-декларация за откриване на партида за присъединяване към топлоснабдителната мрежа на топлофикационното дружество е била подадена само от Д. К. В.. Позовавайки се на обстоятелството, че според нотариалния акт не е единствен собственик, Д. В. счита, че не дължи цялата сума за изразходваната топлоенергия, а само такава част, която съответства на притежаваната от нея идеална част. Ето защо поставя въпросите дали след като е подписала заявлението за откриване на партида, само тя носи отговорност за задълженията по правоотношението с топлофикационното дружество и дали по този начин се е породила солидарна отговорност заедно с другия съсобственик за цялото задължение. Според нея солидарност не е възникнала, тъй като не е предвидена в закон и не е изрично уговорена между страните. Това възражение за разделност на задължението обаче не е било формулирано в отговора на исковата молба, поради което на основание чл.133 от ГПК касаторът е загубил възможността да го повдигне на по-късен етап в процеса. Преклудирането на възражението съответства на въведения с новия ГПК принцип на концентрационното начало, който задължава страните още в началото на процеса да посочат своите искания и възражения, за да се очертае предметът на доказване. По-късното добавяне на нови възражения и представянето на доказателства за тях би злепоставило интересите на другата страна. В случая например, ако Д. В. беше повдигнала своевременно възражението си, топлофикационното дружество би могло да докаже, че другият съсобственик е неин съпруг, а апартаментът е семейно жилище, поради което отговорността и на двамата за заплащане на разноските по отопляването му е солидарна. След като дружеството пред втората инстанция вече няма процесуална възможност да отговори на нейното възражение и да представи нужните доказателства поради забраната на чл.266, ал.1 от ГПК, тя също няма право да го повдигне. Следователно процесуалният пропуск на касатора вече не може да бъде отстранен съобразно чл.133 от ГПК. Възражението е било преклудирано и не следва да бъде обсъждано, дори ако въззивното решение бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане. Ето защо отговорите на поставените от касатора въпроси не могат да се отразят на изхода на спора, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4220 от 14.06.2012 г., постановено по гр.д. № 11290 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: