4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1137
гр.София, 05.11.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4005 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. С. и И. А. Ф. срещу решение № 532 от 21.03.3014 г., постановено по гр. д. № 3827 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 5441 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 114 по описа на Софийския градски съд, І ГО, 20 състав, за отхвърляне на предявените от касаторите против Л. В. Р. и Д. Г. П. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба между ответниците, обективиран в нотариален акт № 65, т.ХХХVІ, дело № 8471 от 15.04.2003 г. на Службата по вписвания, [населено място], относно апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], ет.1 и магазин № 1 на партера на същата сграда, поради липса на основание, поради симулативност, както и установителният иск за собственост върху тези имоти.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Има ли право въззивният съд да игнорира цяла група писмени доказателства, без да изложи защо ги отхвърля като недостоверни ? По този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС.
2. Какви са изискванията за доказване на симулативността на сделката към трето, неучастващо в нея лице? Становището на касаторите е, че съдът трябва да се съобразява с факта на неучастието на третото лице в сделката.
3. Дали е необходимо за придобиване по давност на правото на собственост върху чужд имот да бъдат извършени действия, установяващи по явен и недвусмислен начин отричане владението на другите съсобственици? Конкретните въпроси по този проблем са:
а/Може ли да се придобие по давност правото на собственост от владелец, който за период по-дълъг от 10 години никога не е бил държател на имота?
б/ С какви действия се обективира промяната на намерението на праводателя не да владее, а вече да държи имота за другиго?
в/ Може ли да се приеме за добросъвестен владелец лице, което е упражнявало фактическа власт върху имота за период по дълъг от 10 години чрез трето лице, което е прехвърлител на имота и по никакъв начин волята за промяна не е декларирана?
Молят настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси.
Ответниците по жалбата Л. Р. и Д. П. считат, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са родители и наследници по закон на починалия на 20.06.2000 г. В. С., а ответницата Д. П. е живеела съвместно със сина им, владеела е имотите и след смъртта му се е легитимирала като собственик на тези имоти със саморъчно завещание. На 26.01.2004 г. касаторите завели срещу нея ревандикационен иск, приключил с решение, с което завещанието се обявява за нищожно, тъй като не е подписано от наследодателя и Д. П. е осъдена да предаде владението на имотите. На 15.04.2003 г. -преди завеждане на ревандикационните искове, Д. П. е продала имотите на втората ответница Л. В. Р.. Това обстоятелство мотивирало касаторите да предявят на 21.11.2011 г. искове за прогласяване на продажбата за нищожна поради липса на основание, за нищожна поради абсолютна симулативност и установителен иск за собственост върху имотите. В отговора на исковата молба ответницата Л. Р. е повдигнала възражение, че е добросъвестен владелец и е придобила имотите с изтичане на петгодишната давност. Представила е доказателства, че Д. П. е продължила да държи имотите по силата на договори за наем и заем за послужване, сключени с нея вече като собственик. Съдилищата са отхвърлили исковете за нищожност като недоказани, а установителният иск за собственост срещу Л. Р. като неоснователен, тъй като тя е придобила имотите с изтичане на кратката петгодишна давност.
Първият въпрос на касаторите е свързан с извода на въззивния съд за недоказаност на абсолютната симулация на покупко-продажбата на имотите. Касаторите твърдят, че въззивният съд не е обсъдил писмените доказателства по първото дело. От тези доказателства се установява, че Д. П. е считала себе си за собственик на имотите и след покупко-продажбата, следователно тя не е искала настъпването на правните последици от тази сделка/прехвърлянето на собствеността на Л. А./, поради което абсолютната симулация е доказана. Твърдението на касаторите, че въззивният съд е игнорирал част от събраните по делото доказателства не съответства на изложените в съдебното решение мотиви. Съдът не е изключил част от доказателствата, а е обобщил, че събраните гласни и писмени доказателства не могат да обосноват извод за пълно и главно доказване на симулацията. Този извод не може да се промени дори ако се приеме за установено посредством данните по предишното дело, че за Д. П. продажбата е била симулативна. За доказване на симулацията е необходимо установяване на намерението за привидност и на двете страни по сделката. В случая обаче за симулативността на волеизявлението на другата страна/Л. Р./ по делото не са били събрани никакви доказателства, както е посочил в мотивите си и въззивният съд. Следователно първият въпрос на касаторите не е относим към спора, тъй като въззивният съд е взел предвид всички доказателства по делото. Даже да се приеме обратното, отговорът на този въпрос не би променил изхода на спора относно симулативността на сделката.
По втория въпрос на касаторите въззивният съд се е произнесъл в съответствие с процесуалния закон, според който доказателствената тежест е за страната, твърдяща симулативност на сделката/чл.154, ал.1 от ГПК/. Поради неучастието си в сделката третите лица имат правото да разкриват симулацията с всички доказателствени средства, включително и посредством свидетелски показания/чл.165, ал.2, изречение последно от ГПК/. Ето защо този въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Третата група въпроси на касаторите се отнасят до възможността ответницата Л. Р. да придобие по давност процесните недвижими имоти, ако владението и се осъществява по скрит начин. Касаторите смятат, че ответницата Л. Р. не е демонстирала спрямо тях намерението си да свои имота, тъй като това намерение е отразено само в договори между двете ответници, които могат да бъдат антидатирани, а през цялото време в имота е живяла ответницата Д. П.. Пропускът в аргументацията на касаторите се състои в игнориране на обстоятелството, че нотариалният акт за покупко-продажба от 15.04.2003 г. е бил вписан. Изготвянето и вписването на нотариалния акт демонстрира намерението на ответницата Л. Р. да владее имота по отношение на всички лица, включително и пред действителните собственици на имота. От вписването на нотариалния акт касаторите са могли да узнаят, че ответницата Л. Р. свои имотите, поради което няма скрито, а явно владение на правно основание, годно да прехвърли собствеността. В този смисъл е цитираното от въззивния съд решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІ ГО на ВКС и посочената в това решение друга практика на ВКС. Следователно даденият по третата група въпроси на касаторите отговор на въззивния съд съответства на приложимата практика на ВКС, поради което по тях също не може да се допусне касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
На ответниците по жалбата не следва да се присъждат разноски поради липса на доказателства за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 532 от 21.03.3014 г., постановено по гр. д. № 3827 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: