4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
гр.София, 25.11.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4808 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на E. С. срещу решение от 25.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 62 по описа за 2014 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено решението на Монтанския районен съд от 30.12.2013 г. по гр. д. № 130/2013 г. и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявения от Е. Т. С. против Г. Д. С. и Т. В. М. иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на дарение до размер на една втора идеална част на апартамент № 5, находящ се на третия етаж на Ж. „Септемврий”, [населено място], описано в нотариален акт № 160, том ХІІ, дело 4215 от 20.12.1997 г. на съдията при РС Монтана О. С., както и по частна касационна жалба срещу определение от 29.05.2014 г. по същото дело, с което е допълнено решението относно разноските, като Е. С. е осъдена да заплати на Г. С. 600 лв. адвокатски хонорар и 750 лв. адвокатски хонорар и държавна такса на Т. В. М..
Касаторът Е. С. твърди, че решението на Монтанския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК-противоречие между обжалваното решение и цитираната в изложението практика на ВКС по приложението на чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Монтанския окръжен съд, да отмени това решение, както и определението за присъждане на разноски на ответниците и да постанови друго, с което да уважи предявения от нея иск за отмяна на дарението.
Ответниците по жалбата Г. С. и Т. М. не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С нотариален акт № 160, том ХІІ, дело 4215 от 20.12.1997 г. на съдията при РС Монтана Олег С. от 20.12.1997 г. касаторът Е. С. и нейният съпруг Г. С. са дарили на сина си Д. С. процесния апартамент. Надареният син е починал на 29.03.2002 г., а бащата –дарител Г. С.-на 2.01.2003 г. В исковата молба Е. С. е заявила, че поради тежкото си здравословно състояние има нужда от помощ, която не е получила от сина си и затова е завела на 14.03.2013 г. иск за отмяна на дарението срещу неговите наследници Г. С., неин внук и Т. М., нейна снаха. Монтанският районен съд е отменил дарението на апартамента за една втора идеална част, тъй като другата една втора идеална част е била дарена от покойния съпруг на Е. С.. Монтанският окръжен съд е отменил решението на районния съд в частта, с която искът е уважен и е постановил друго, с което изцяло е отхвърлил иска. Въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че ищцата не е поискала издръжка от сина си докато той е бил жив и затова нравственото задължение на надарения да дава на дарителя издръжка при нужда не се е превърнало в правно задължение. Следователно това задължение не тежи върху неговите наследници, поради което дарението не може да бъде отменено. Този извод на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.227, ал.1, б. „в” от ЗЗД. Цитираните от касатора ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1 на ОСГК, решения № 177 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 209/2010 г., № 501 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 500/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 172 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 1203/2012 г. на ІV ГО на ВКС и определения № 156 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 966/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 1407 от 10.12.2012 г. по гр. д. № 958/2012 г. на ІІІ ГО на ВКС касаят случаи, при които дарителят е поискал от надарения издръжка, докато надареният все още е бил жив. В настоящия казус дарителят не е поискал издръжка приживе на надарения, макар да е имал нужда. Това обстоятелство е съществено, тъй като поначало надареният няма правното задължение да издържа дарителя. Това задължение от нравствено се превръща в правно само ако нуждаещият се дарител е поискал от надарения даването на издръжка, но надареният неоснователно е отказал да я даде. Едва тогава неизпълнението на правното задължение дава основание на съда да отмени дарението съобразно чл.227, ал.1, б. „в” от ГПК. Когато надареният е починал преди дарителят да е поискал издръжка, задължението не се е превърнало от морално в правно, поради което не е наследено от неговите правоприемници и дарителят вече не може да иска отмяна на дарението. Наследниците не са носители на правното задължение за издръжка и отказът им да я дават не е проява на непризнателност. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в решения № 894 от 19.02.2010 г. по гр. д.№ 3132/2008 г. на І ГО на ВКС, № 96 от 5.4.2011 г. по гр. д. № 352/2010 г. на ІV ГО на ВКС, № 1031 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 4849/2008 г. на І ГО на ВКС и др.
По тези съображения следва да се приеме, че по повдигнатия от касатора въпрос обжалваното решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното му обжалване не следва да се допуска.
Поради недопускането на решението до касационно обжалване и влизането му в сила съобразно чл.296, т.3 от ГПК, определението за допълване на това решение посредством присъждане на разноски на ответниците следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 62 по описа за 2014 г. на Монтанския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 29.05.2014 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по същото дело, с което е допълнено решението относно разноските по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: