5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр.София, 22.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1241 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. Х. против решение № 5201 от 12.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 226 по описа за 2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 7976 от 20.11.2014 г. по гр.д. № 1134 по описа за 2014 г. на Благоевградския районен съд, Г.О., първи състав, за отхвърляне на предявените от Л. К. Х. срещу Т. Г. Г. иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 13.12.2012 г., сключен с нотариален акт № 22, том шести, рег. № 13253, дело № 810/2012 г. на нотариус № 241 И. К., поради липса на съгласие между страните, евентуален иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради невъзможен предмет, евентуален иск с правно основание чл.26, ал.2, предложение трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради нарушаване на императивното изискване по чл.579, ал.1 от ГПК за прочитане на участниците в нотариалното производство на съдържанието на акта и евентуален иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на продажната цена.
Касаторът твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Какви са задълженията на въззивната инстанция при установяване на противоречие между фактическата обстановка и петитума в исковата молба? Длъжна ли е въззивната инстанция при наведени възражения във въззивната жалба относно неправилно разпределена доказателствена тежест да даде указания на страните? Касаторът твърди, че е съществувало противоречие между петитума и обстоятелствената част на исковата молба. В обстоятелствената част се съдържа твърдение, че ищецът е бил умишлено въведен в заблуждение, но не е имало такъв петитум. Без да се съобрази с практиката на ВКС, въззивният съд не е отстранил това противоречие, поради което е постановил недопустимо решение. Въззивният съд е пропуснал да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест за установяване плащането на цената.
2. Как се тълкува действителната воля на страните по договора? Може ли да се счете, че бланкетното „цената е платена“, което е различно от“продавачът заяви, че цената му е платена от купувача”, инкорпорирано в нотариалния акт, представлява изявление на продавача, че цената му е платена?
3. Как съдът следва да обсъди доказателствата и твърденията по делото? Как съдът следва да обсъди свидетелските показания?
4. Как съдът формира вътрешното си убеждение?
5. Може ли да се проведе успешно доказване чрез косвени доказателства? Касаторът счита, че плащането на цената не е доказано пълно посредством наличните косвени доказателства.
6. Относно оспорването на документ и откриването на производство по оспорването на този документ.
7. Представляват ли годен предмет на сделка процентите от собствеността?
8. Може ли съдът да постанови решението си, основавайки се на принципа, че всеки има право да не бъде умен в определени житейски ситуации, но това пряко рефлектира върху правната му сфера?
Ответникът по касационната жалба Т. Г. Г. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е сключил през 2010 г. предварителен договор с ответника Т. Г., по силата на който се е задължил да му прехвърли право на строеж върху своя имот, а ответникът се е задължил да построи жилищна сграда, от която собственикът на имота да придобие част от обектите. Съгласно чл.15 от този договор след издаването на разрешение за ползване на жилищната сграда касаторът се е задължил да прехвърли на строителя идеални части от правото на собственост върху поземления имот. С нотариален акт № 85, том пети, рег. № 14028, дело 789 от 6.12.2010 г. на нотариус И. К. правото на строеж е било учредено. След като е издадено удостоверение № 82 от 19.09.2012 г. за ползване на жилищната сграда, на 13.12.2012 г. с нотариален акт № 22, том шести, рег. № 13253, дело № 810 от 2012 г. на същия нотариус касаторът е продал на строителя 67 процента от правото на собственост върху терена за цена от 9 020,88 лв., равна на данъчната оценка. В нотариалния акт е посочено, че сделката се сключва в изпълнение на изискването на чл.15 от предварителния договор, а цената е изплатена напълно и в брой преди подписването му. След това между страните е възникнал спор относно ползването на паркоместата в недвижимия имот и касаторът е завел исковете за нищожност и за разваляне на договора за продажба на идеалните части от терена. Главният иск за нищожност на сделката е предявен на основание чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД-поради липса на воля от страна на продавача за сключване на сделката, евентуалните са за нищожност поради невъзможен предмет, тъй като са продадени проценти, а не идеални части, както и за нищожност поради неизпълнение от страна на нотариуса на задължението по чл.579, ал.1 от ГПК да прочете съдържанието на акта. На последно място касаторът е поискал евентуално продажбата да бъде развалена, тъй като купувачът не е платил цената. В подкрепа на твърденията си по делото касаторът е представил нотариална покана от 28.01.2013 г., в която той заявява, че е изключителен собственик на терена и от това съдържание на поканата желае да бъде направен изводът, че не е имал воля да прехвърля идеалните части. Пред въззивната инстанция е разпитана неговата съпруга, която не е присъствала на нотариалното изповядване на сделката, но смята, че ако той е получил пари, щял да ги донесе в къщи. Касаторът поддържа освен това тезата, че е в тежест на ответника да докаже плащането на цената. Прочитането на нотариалния акт на страните е установено по делото от разпита на помощник-нотариуса А. Б..
С оглед тези доказателства по делото съдилищата са отхвърлили всички предявени искове. Макар да е имало твърдение, че касаторът е бил въведен в заблуждение, иск за унищожаемост поради измама не е бил заявен по изрично искане на пълномощника на ищеца/поправена искова молба на стр.92 по описа на Благоевградския районен съд/ и съответно не е бил разгледан от съдилищата. Следователно няма противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно исковете, по които е формирана сила на пресъдено нещо, поради което по първия въпрос на касатора решението е допустимо и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Като взе предвид естеството на ангажираните от касатора доказателства/едностранни негови изявления и съдържанието на показанията на неговата съпруга/ настоящата инстанция приема, че въззивният съд не е допуснал никакви нарушения при тяхното обсъждане, тълкуване, преценка за достоверност, както и при формиране на вътрешното си убеждение. Ето защо касационно обжалване по третия и четвъртия въпрос на касатора не може да се допусне.
В утвърдената съдебна и нотариална практика не се срещат дори отделни единични случаи, в които да е отречена възможността идеалните части да се изразяват в проценти. Такива случаи не са цитирани и от касатора в неговото изложение, поради което по седмия въпрос също не трябва да се допуска касационно обжалване.
Касаторът е положил подписа си под нотариалния акт, в който е записано, че цената е изплатена напълно и в брой преди подписването му. Това негово изявление е напълно ясно и няма нужда от тълкуване. В тази част нотариалният акт по своята същност представлява частен свидетелстващ документ/решение № 275 от 04.05.2006 г. по гр.д. №314/2005 г. на Второ Г.О. на ВКС/, равностоен на дадена на длъжника разписка, че задължението за плащане на цената е изпълнено. Не е било необходимо да се открива производство по чл.193 от ГПК, а е било в тежест на касатора да опровергае своето изявление в документа, което той не е сторил/ решение № 261 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 2354/2013 г. на Трето Г.О. на ВКС/.
Въззивният съд не е имал задължение да дава указания на страните относно тази доказателствена тежест, тъй като касаторът не е пропуснал в резултат от процесуалното нарушение на първоинстанционния съд да ангажира доказателства относно плащането на цената/т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Ето защо по втория, петия и шестия въпрос и по втората част на първия въпрос в изложението дадените разрешения на въззивния съд съответстват на приложимата практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Осмият въпрос на касатора е формулиран заради допълнителните мотиви на въззивния съд, които не са решаващи за изхода на спора. Затова и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5201 от 12.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 226 по описа за 2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: