4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр.София, 05.01.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5359 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. срещу решение № 4793 от 3.7.2015 г., постановено по гр. д. № 6483 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия , Въззивно отделение, Четвърти „Г” граждански състав, с което е потвърдено решение № 123-146 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 4014 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, Второ Г.О., 123 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяването му на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 6 967,82 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от уволнението. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т. 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Има ли доказателствена стойност при установяване от работодателя на нарушение на трудовата дисциплина видеозапис, осъществен със скрита камера и с подставени лица, който е излъчен в национален ефир?
2. Записът със скрита камера и излъчването му в национален ефир без знанието, съгласието и разрешението на участващите, представлява ли нарушение на разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията?
3. Следва ли въззивният съд да мотивира своето решение чрез заснет със скрита камера материал, въпреки че в мотивите този съд е приел, че не следва да го обсъжда, тъй като не е доказателство, събрано по надлежния ред?
4. Следва ли съдът да издири и обоснове вината на служителя при прилагането на чл.193, ал.3 от КТ?
5. При констатиране на нарушение от въззивния съд-липса на мотиви в първоинстанционното решение, налице ли е основание за отмяна на решението като неправилно?
6. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение длъжен ли е съдът да извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява ли дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение?
Ответникът [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 460 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изпълнявал по силата на безсрочен трудов договор на длъжността ръководител на Регионално звено „С.”, О. „София област”, Направление „София Област” в [фирма], когато е бил дисциплинарно уволнен със заповед от 14.12.2013 г. Причината за уволнението е излъчен на 30.06.2013 г. репортаж от журналистическо разследване по Нова телевизия, от който се установява, че на 21.06.2013 г. той е дал на трети лица съвети за осъществяване на нерегламентирано и противозаконно присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на предприятието. Както работодателят, така и съдилищата, са окачествили поведението на касатора като злоупотреба с доверието. Противно на твърдението на касатора, отразено в шестия му въпрос, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно пълно мотивирана съобразно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ и задължителната практика на ВКС. Изискванията на закона са в заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение да се посочи в какво се състои нарушението и кога е извършено. Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на разпоредбата на чл.195 от КТ/ решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1068 по описа за 2009 г. на ІV ГО на ВКС, № 278 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1276 по описа за 2010 г. на ІV ГО на ВКС № 642 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ІV ГО на ВКС и други/. Тази разпоредба не поставя изискване към работодателя да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарното нарушение според класификацията в чл.187 от КТ е извършено. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин/решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС/. Ето защо даденият от въззивния съд отговор на шестия въпрос на касатора съответства на задължителната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Същият извод се отнася и за четвъртия въпрос на касатора, който, за да обоснове незаконността на уволнението, се е позовавал на обстоятелствата, че не е получил искането за даване на обяснения и това искане било подписано от неупълномощени лица. Въззивният съд е счел тези доводи за несъстоятелни, съобразявайки се с практиката на ВКС. Отчел е, че съгласно решение № 165 от 25.10.2011 г. по гр. д. №359 от 2010 г. на Трето Г.О. на ВКС искането за даване на обяснения може да бъде направено и от друго лице, а не непременно от работодателя, като за това действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване. Приел е, че след като касаторът е бил болен с предписан домашен режим на лечение, но е отсъствал за продължителен период от време от домашния си адрес, сам се е поставил в невъзможност да получи искането за обяснения и съответно да ги даде. Този извод също отговаря на цитираната от въззивния съд практика на ВКС и изложените от съда съображения са достатъчни, за да обосноват приложението на чл.193, ал.3 от ГПК.
За доказване на нарушението работодателят е представил диск със запис на предаването на Нова телевизия, чиято достоверност и съдържание са били потвърдени с помощта на техническа експертиза. Въззивният съд не е обсъдил диска, тъй като е приел, че е доказателство, което не е събрано по надлежния ред и е записано в нарушение на конституционните права на ищеца. Тези мотиви на въззивния съд са послужили за обосноваване на първите три въпроса на касатора. Отговорите на тези въпроси обаче не могат да променят изхода на спора, тъй като за установяване нарушенията на касатора са били достатъчни изслушаните по делото и неопровергани от касатора свидетелски показания. Следователно и по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
При постановяване на своите решения съдилищата са изложили подробни мотиви както относно фактите по делото, така и по възраженията и доводите на страните. Ето защо петият въпрос на касатора е напълно неотносим към спора, поради което също не може да послужи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника 1 460 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4793 от 3.7.2015 г., постановено по гр. д. № 6483 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия , Въззивно отделение, Четвърти „Г” граждански състав.
ОСЪЖДА И. Д. Д.-[ЕГН], да заплати на [фирма], сумата 1 460/хиляда четиристотин и шестдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: