3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
гр.София, 28.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3233 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 125 от 19.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 8 по описа за 2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 294 от 2.6.2014 г. по гр. д. № 2285 по описа за 2013 г. на Горнооряховския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. Г. А., С. А. П. и Г. А. Н. сумата 60 000 лв. на всяка една от тях като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Н. А., причинена от трудова злополука.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и въз основа на нея да формира собствено вътрешно убеждение, което да обективира в мотивите на решението си чрез излагане на своите фактически и правни изводи по съществото на спора? Мотивирал ли е въззивният съд решението си в съответствие с изискването на чл.236, ал.2 от ГПК, когато не е дал и обосновал своята оценка на доказателствата и не е обсъдил всички релевантни обстоятелства по делото и възраженията на страните? Възможността за препращане към мотивите на първата инстанция освобождава ли въззивния съд от задължението да постанови собствени мотиви?
2. Длъжен ли е съдът да възприеме експертното заключение на вещото лице и свидетелските показания, без предварително да ги е обсъдил взаимосвързано с останалите доказателства по делото и без да е преценил обосноваността на експертизата и достоверността на показанията с оглед вероятната заинтересованост на свидетеля?
3. Необходимо ли е размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се определи поотделно за всеки ищец?
4. Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
5. При определяне степента на съпричиняване вследствие допусната груба небрежност необходимо ли е да се съобразят като утежняващи отговорността обстоятелства ръководният характер на трудовите функции, изпълнявани от пострадалия, и характерът на извършваната от него работа, когато тази работа е източник на повишена опасност от увреждане?
Ответниците по касационната жалба Г. Н., С. П. и Б. А. считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В отговора на исковата молба касаторът е посочил, че основната причина за трудовата злополука е неправилната последователност на действията, допуснатите груби нарушения на основни правила при маневрената дейност, пренебрегване от страна на А. А. на ръководната му функция по трудовата му характеристика и пристъпване към лични действия, вместо извършване на надзор върху останалите работници. Тези твърдения за конкретни обстоятелства, водещи според касатора до увеличаване степента на съпричиняване, не са били обсъдени както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Горнооряховският районен съд се е задоволил да посочи само, че пострадалият е допуснал нарушаване на правилата на безопасността, а Великотърновският окръжен съд е препратил към неговите мотиви. Следователно по четвъртия и петия въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, според което съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които са в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В случая съдилищата не са отговорили дали неправилната последователност на действията на бригадата и личните действия на пострадалия, вместо осъществяването на надзор, каквото е било задължението му според ръководната функция и длъжностна характеристика, са увеличили степента на съпричиняване. Ето защо по четвъртия и петия въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. В случая в съответствие с разпоредбата на чл.272 от ГПК въззивният съд е обосновал своето решение посредством препращане към мотивите на първоинстанционния съд. В тези мотиви доказателствата са обсъдени в съвкупност, а обезщетението за неимуществени вреди е съобразено с родствената връзка между починалия от една страна и всеки един от ищците-от друга.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 от 19.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 8 по описа за 2015 г. на Великотърновския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 3 600/три хиляди и шестотин/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: