3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
гр.София, 24.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дeветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7362 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. против решение от 4.08.2014 г. , постановено по в. гр. д. № 422 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 28.10.2013 г. по гр. д. № 52666 по описа за 2012 г. на СРС, 24 състав, за отхвърляне на предявените от Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т., Н. П. К., С. К. К. и Е. К. Д. срещу А. на Република България частични искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на общата сума от 51 482 лв., или по 8 580,33 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на недвижим имот, целият с площ от 2 500 кв.м., находящ се в [населено място], част от който съставлява парцел V за имот 414 по плана на града за 1962 г. и част от УПИ ІV, кв.38 по плана на града, попадащ в почивна станция на Министерския съвет, за периода от 7.11.2009 г. до 7.11.2010 г., като е постановено друго за присъждане на тези суми.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Дали реституцията на реална част от парцел по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС води до възникване на съсобственост в идеални части с лицата, които са собственици на останалата невъзстановена реална част от парцела. Твърди, че по този въпрос е налице противоречива практика на ВКС. В решение № 139 от 30.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2881/2004 г. на ІV ГО е прието, че възниква съсобственост в идеални части, а според останалите цитирани решения такава съсобственост не възниква.
Ответниците по жалбата Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т., Н. П. К., С. К. и Е. Д. считат, че решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, оспорват жалбата по същество и претендират за заплащане на 1 700 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищците С. К., Е. Д., Н. К., Д. Т., М. Т. и Н. Т. са наследници на С. К. А., който е бил собственик на имот от 2500 кв.м. в [населено място]. Част от този имот с площ от 640 кв.м., представляващ парцел V-414 по плана на града, е бил отчужден със заповед № 36 от 10.01.1976 г. на основание чл.95 от ЗТСУ, а останалата част без отчуждаване е била включена в терена на Почивна станция на Министерския съвет. С решение № 2229 от 13.07.1994 г., постановено по гр. д. № 2872 по описа за 1994 г. на ІІІ ГО на ВС е отменено влязлото в сила решение от 24.01.1994 г. по гр. д. № 1646/92 г. на Бургаския окръжен съд, отменен е мълчаливият отказ на кмета да отмени отчуждаването на недвижимия имот и е възстановена собствеността на ищците. Софийският градски съд е приел, че по силата на това решение ищците са си възстановили собствеността върху имота от 2 500 кв.м., представляващ реална част от УПИ ІV в кв.38 по плана на града с площ от 6 500 кв.м., която част попада в двора на станцията на Министерския съвет и се ползва през исковия период без основание, поради което е отменил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл.59 от ЗЗД и е постановил друго, с което е уважил тези искове. При тези мотиви на обжалваното решение поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но даденият от въззивния съд отговор на този въпрос съответства на задължителната практика на ВКС. Единствено в мотивите на решение № 139 от 30.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2881/2004 г. на ІV ГО, което не е постановено по реда на чл.290 от ГПК и не представлява задължителна практика, е прието, че между лицата, които са си възстановили собствеността и останалите собственици на невъзстановената част от имота възниква съсобственост в идеални части. Това разрешение не е възприето и противоречивата практика е преодоляна посредством постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 331 от 3.11.2011 г. по гр. д. № 838/2010 г. на І ГО на ВКС и цитираното в него решение № 254 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 4/2009 г. на І ГО на ВКС. Според тази задължителна практика в резултат от реституцията се възстановява собствеността върху реална част от недвижимия имот, без да е необходимо заснемане на възстановената част като отделен имот и нанасянето на този имот в плана. В този смисъл се е произнесъл и Софийският градски съд, поради което не е необходимо да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос.
При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбата 1 730 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 4.08.2014 г. , постановено по в. гр. д. № 422 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав.
ОСЪЖДА А. да заплати на Д. Д. Т.-[ЕГН], М. С. Т.-[ЕГН], Н. С. Т.- [ЕГН], Н. П. К.-[ЕГН], С. К. К.-[ЕГН] и Е. К. Д.-[ЕГН], сумата 1 730/хиляда седемстотин и тридесет/ лв. разноски за касационното производство
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: