3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1034
гр.София, 06.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3731 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. Т. Г. и Софийска градска прокуратура против решение от 15.1.2015 г., постановено по гр. д. №5160 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, А.О., ІІІ „Г” състав, с което е потвърдено решение №І-32-275 от 21.1.2014 г. по гр.д. №30326 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Гражданска колегия, 32 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Т. Г. 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на водено срещу него наказателно производство, а в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския градски съд в обжалваните от тях съответно отхвърлителна и осъдителна част, е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос касаторите смятат, че обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на решение № 311 от 21.10.2013 г. по гр.д.1416/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Л. Т. Г. е бил обвинен в изнасилване и първоначално му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 26.04.2011 г. до 3.07.2011 г., а впоследствие мярката е изменена в домашен арест, считано от 3.7.2011 г. до 12.08.2011 г., когато наказателното производство е било прекратено. За да потвърди присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., въззивният съд е съобразил характера на престъплението, обстоятелството, че повдигнатото обвинение е компрометирало ищеца и е получило отзвук сред неговите приятели, роднини и сред колегите му от Българската федерация по фехтовка и Софийския университет „К. О.”. Съдът е отчел и продължителността на наказателното преследване от три месеца и шестнадесет дни, мерките за неотклонение, влошаването на психическото и физическо състояние, установено с помощта на съдебно-психиатричната и съдебно-медицинската експертизи и свидетелските показания. Не се доказва по делото причиняването на изключителни неимуществени вреди, както твърди касаторът Г.. Наказателното производство е продължило кратък период от време, според психиатричната експертиза касаторът няма актуални психични разстройства/стр.79 по описа на СРС/, а според медицинската експертиза няма и трайни последици върху другите му заболявания/стр.88 по описа на СРС/.
Така постановеното решение на въззивния съд съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Съдът е взел предвид всички конкретни обективни обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението, които са били доказани от ищеца. Ето защо няма противоречие между обжалваното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., нито несъответствие с решение решение № 311 от 21.10.2013 г. по гр.д.1416/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора Прокуратурата на Република България дължи на Л. Т. Г. 1 000 лв. разноски за отговора на касационната жалба.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.1.2015 г., постановено по гр. д. №5160 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, А.О., ІІІ „Г” състав, с което е потвърдено решение №І-32-275 от 21.1.2014 г. по гр.д. №30326 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Гражданска колегия, 32 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Т. Г. 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на водено срещу него наказателно производство, а в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Т. Г.-[ЕГН], сумата 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: