О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
С., 23.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 881/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. И. Д., чрез пълномощника му адв. Е. С.- К., против решение № 379 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 9/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 20.11.2009 г. по гр.д. № 3760/2009 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] за заплащане на сумата 9000 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.11.2008 г.- м.01.2009 г., и са присъдени разноски на ответника в размер на 330 лв.
Ответникът [фирма] , чрез пълномощниците му адв. С. Г. и адв. Н. Ш., изразява становище в писмен отговор за липса на основание за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно заплащането на трудово възнаграждение по чл. 128 КТ и разликата между трудовото правоотношение по КТ и правоотношението, възникнало от договор за управление, и относно задължението на съда да прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решения № 1187/03.10.2005 г. по гр.д. № 811/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., № 1784/06.11.2001 г. по гр.д. № 395/2001 г. на ВКС, V г.о., и № 59/09.02.2007 г. по т.д. № 531/2006 г. на ВКС, І т.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. По поставените въпроси има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Приложените три решения не съдържат разрешения по същите въпроси. Освен това с влязло в сила решение по гр.д. № 343/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 465/29.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о., е дадено същото разрешение на въпроса относно вида на договора и възникналото въз основа на него правоотношение между същите страни, каквото е и разрешението в обжалваното решение, а именно, че сключеният договор е договор за управление и между страните е съществувало гражданско правоотношение, а не трудово правоотношение. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 379 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 9/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: