О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
С., 10.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 529/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. А. от [населено място] против решението от 29.10.2009 г. по гр.д. № 291/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което като е отменил решението от 18.03.2009 г. по гр.д. № 905/2008 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявения от М. В. А. и И. М. А. против касатора иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението на недвижим имот с нот.акт № 108/ 2002 г., е уважил същия иск и е присъдил разноски на ищците.
Ответниците по жалбата М. В. А. и И. М. А., чрез пълномощника им адв. А. К., в писмен отговор изразяват становище за липса на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК и допълнителната молба касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Като такъв въпрос сочи- отмяна на дарение на основание чл. 227 ал. 1 б. „в” ЗЗД, извършено с договора за дарение на недвижим имот, сключен между страните по делото на 29.07.2002 г., обективиран в нот.акт № 108/ 2002 г., и твърди, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата в приложените решения. Излага и оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Приложени са решения № 407/26.07.2004 г. по гр.д. № 403/2003 г., № 222/10.07.2000 г. по гр.д. № 1349/1999 г. , № 1310/05.01.1996 г. по гр.д. № 1088/1995 г., № 587/15.07.2003 г. по гр.д. № 174/2003 г., № 150/09.03.2004 г. по гр.д. № 372/2003 г., всички на ВКС, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай не е формулиран никакъв конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото по предявения иск, като общо основание за допускане на касационното обжалване, който следва да бъде обсъден във връзка със соченото от касатора допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК. Без да е посочен конкретеи правен въпрос, който касаторът счита, че е от значение за изхода на делото и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението по същия въпрос в приложените съдебни решения, не може да се направи преценка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Съдържащите се в изложението доводи за неправилност на обжалваното решение са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.10.2009 г. по гр.д. № 291/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: