О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
С., 22.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. САРАЛИЕВА
Е. ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 403/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. Д. и М. М. Д., чрез пълномощника им адв. Т. Х., против определението от 13.05.2011 г. по ч.т.д. № 125/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определението от 22.02.2011 г. по гр.д. № 98/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлено искането им за освобождаване от дължимата държавна такса по предявения иск. Изложени са доводи за незаконосъобразност на определението.
Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима с оглед цената на иска.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК, тъй като определението е в противоречие с практиката на ВКС- т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и определение № 279/21.06.2011 г. по ч.гр.д. № 275/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението се съдържат и доводи за неправилност на определението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретния спор, разрешен с обжалвания съдебен акт. В този смисъл е т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай жалбоподателите не са формулирали конкретен правен въпрос, който считат, че е обусловил правните изводи на съда и, че е решен в противоречие с практика на ВКС- задължителна и незадължителна, на която се позовават. Въпросът за обжалваемостта на отказа за освобождаване от държавна такса, който е разрешен в посочените от касаторите съдебни актове на ВКС, е неотносим към извода на въззивния съд за неоснователност на искането в случая. В изложението към частната касационна жалба липсва и обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доводите за неправилност на определението не обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 13.05.2011 г. по ч.т.д. № 125/2011 г. на Бургаския апелативен съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: