О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
С., 22.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. САРАЛИЕВА
Е. ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 181/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Х. В., чрез пълномощника му адв. Н. А., против определение № 1783 от 28.01.2010 г. по ч.гр.д. № 14516/2010 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ- г състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждането от 25.08.2010 г. по гр.д. № 5859/2010 г. на Софийски районен съд, 56 с-в, с което е върната въззивната му жалба срещу решението по делото като просрочена. Изложени са основания за допускане на касационно обжалване на определението и доводи за неправилност.
Ответникът Агенция „Митници”, чрез пълномощника П. П., изразява становище в писмен отговор за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са поставени следните процесуалноправни въпроси: допустимо ли е да се приеме, че производството по делото е извършено по реда на глава ХХV ГПК, а не по общия ред, при положение, че съдът не е спазвал императивно определените в нея специални срокове за извършване от него на съдопроизводствени действия; допустимо ли е да се приеме, че съдебното решение е обявено за изготвено, след като не е отразено в публичния регистър на съда съгласно чл. 235 ал. 5 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК, като по първия въпрос се позовава на определение № 3/06.01.2010 г. по ч.гр.д. № 742/2009 г. и определение № 272/27.04.2010 г. по ч.гр.д. № 178/2010 г. на ВКС, ІV г.о., а по втория въпрос на определение № 207/29.03.2010 г. по ч.гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., и определение № 16/17.09.2008 г. по гр.д. № 902/2008 г. на Великотърновския окръжен съд.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд приел, че правилото на чл. 315 ал. 2 ГПК е спазено, като съдът се е произнесъл на 12.07.2010 г.- деня, в който е обявил, че ще се произнесе в единственото съдебно заседание на 28.06.2010 г. в присъствието на пълномощниците на страните, и от този ден тече срокът за обжалване, който е пропуснат от жалбоподател, подал въззивната жалба на 05.08.2010 г.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. По първия въпрос, поставен в изложението на жалбоподателя, няма противоречие на разрешението в обжалваното определение и посочените определения № 3/06.01.2010 г. по ч.гр.д. № 742/2009 г. и определение № 272/27.04.2010 г. по ч.гр.д. № 178/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Изразеното в тези определения разбиране е в смисъл, че редът по глава ХХV ГПК, в т.ч. и разпоредбата на чл. 315 ал. 2 ГПК, се прилага за посочените в чл. 310 ГПК видове искове, а не в смисъла, който влага жалбоподателя, а именно, че ако не са спазени сроковете по чл. 311 ал. 1 и чл. 312 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК производството е по общия ред и чл. 315 ал. 2 ГПК е неприложим. В първото определение е прието, че по отношение на исковете по чл. 344 ал. 1 КТ се прилагат правилата на глава ХХV ГПК, а във второто е отречена приложимостта на същите по иск извън визираните в чл. 310 ГПК. В настоящия случай предявените искове са по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ, те са посочени в чл. 310 т. 1 ГПК и за тях се прилагат правилата на глава ХХV ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос. Щом като на посочената дата- 12.07.2010 г. решението е обявено в срочната книга на съда и от същата дата е съобщението с приложения препис от решението, то на тази дата е било обявено и в регистъра по чл. 235 ал. 5 ГПК и жалбоподателят е имал възможност при проявена грижа да се запознае с решението и да го обжалва в законния срок. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1783 от 28.01.2010 г. по ч.гр.д. № 14516/2010 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ- г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: