ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1116
гр.София, 15.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, III г.о., в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 902 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П., чрез пълномощника й гл.юрк. Здравка Х. , срещу решение № 45 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 10/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменил решението от 07.04.2008 г. по гр. д. № 146/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлил предявените от О. П. срещу „ВАС 44“ О. , гр. П., искове за обявяване за нищожен поради липса на съгласие и поради противоречие със закона на сключения договор за замяна на недвижими имоти на 12.10.2007 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. З ГПК.
Ответникът в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на III г.о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд е приел, че с решение от 04.10.2007 г. Общински съвет Пловдив е приел да извърши замяна на имоти частна общинска собственост срещу имоти на физически лица, като същите са индивидуализирани, посочена е и цената. С договор за покупко-продажба с нот.акт № 150 от 04.10.2007 г. физическите лица са продали своите идеални части от имотите на „ВАС 44“ ООД. С молба от 11.10.2007 г. дружеството е уведомило кмета за извършената сделка и е поискало да бъде конституирано като страна по замяната. Със заповед № О* от 12.10.2007 г. на кмета на общината е разпоредено сключването на договор за замяна да се извърши с дружеството. При тези данни въззивният съд е приел, че замяната е извършена при спазване разпоредбите на чл.21, ал.1,т.8 ЗМСМА и чл.40 ЗОС. Направил е извод, че замяната е извършена след надлежно взето решение за това от общинския съвет и, независимо че в хода на процедурата физическите лица са продали имотите си на дружеството, замяната е сключена при наличие на съгласие за това, постигнато между надлежните страни по сделката.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основания се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото свързан с точното тълкуване на понятието „липса на съгласие“, като един от съществените елементи на договора за замяна, липсата на който води до нищожност на сделката, като този въпрос бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС- приложено е решение по т.д. № 354/2005 г. на ТК на ВКС. В цитираното решение е прието, че при продажба на имот на акционерно дружество в решението на съвета на директорите трябва да се съдържат всички съществени елементи на сделката-цена, купувач, индивидуализация на имота, за да е налице валидно съгласие. Касаторът твърди и, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т. З ГПК.
Върховният касационен съд в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В практиката на Върховния касационен съд и в представеното от жалбоподателя решение е прието, че липсата на волеизявление за сключването на договор би означавало липса на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по него, и след като липсва съгласие от лицето, посочено като продавач, за сключване на атакуваната сделка, то тя би била нищожна съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като не е осъществен изцяло фактическия състав на сделката и тя не може да породи правни последици. В настоящия случай собственикът е трябвало да вземе решение да се извърши замяна на общинска земя срещу земя частна собственост и общинския съвет е взел такова решение. В него имотите са индивидуализирани, посочена е цената, както и лицата, с които ще се извърши замяната. След като волята на собственика е да се разпореди с имота си чрез замяна и такова решение е взето от общинския съвет, същото е прието от другата страна по сделката, то замяната не е извършена при липса на съгласие от продавача за сключването й. Предвид
изложеното следва да се приеме, че съдът е дал отговор на поставения въпрос за наличието на съгласие в съответствие с трайната практика и е приел, че сделката съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД не е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която няма съдебна практика, или са налице обстоятелства, налагащи промяна на установена практика. В случая такава хипотеза не е налице.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 45 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 10/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: