ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1113
София, 11.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 2654/2008 г. Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. К., чрез пълномощника му адв. И, против решението от 07.03.2008 г. по гр.д. № 2815/2007 г. на Софийски градски съд, ВК, IV-Д отд., с което е оставено в сила решението от 19.01.2007 г. по гр.д. № 11417/2001 г. на Софийски районен съд в частта, с която приетия за съвместно разглеждане при условията на чл.286 ГПК/отм./ иск на П. К. К. против М. И. Г. с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за сумата 9600 лв. за периода 08.08.2000 г.- 19.04.2006 г. е отхвърлен.
Ответницата по жалбата не е изразила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по дело с обжалваем интерес над 1 000 лв.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В изложението на касатора се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т. З ГПК. Сочи решение № 411/27.05.2005 г. по гр.д. № 89/2005 г. на ВКС, I г.о., в което е направено разграничение между осъдителните искове, свързани с облигационните отношения между съделителите по повод ползването на вещта- предмет на делбата, и привременните мерки по чл.282 ал.2 ГПК/отм./, целящи уреждане отношенията по повод ползването на имота по време на висящността на делбения процес, вкл. и чрез периодично заплащане на обезщетение. А в обжалваното решение СГС не направил разграничението между материалната норма на чл.31 ал.2 ЗС във вр. с чл.286 ГПК/отм./ в
рамките на особеното исково производство- делбеното, и писмената покана по см. на чл.31 ал.2 ЗС, направена пред съда в искането по чл.282 ал.2 ГПК/отм./. Постановил е незаконосъобразно решение като не се е произнесъл по направеното искане по реда на чл.282 ал.2 ГПК/отм/ в исковата молба въпреки висящността на производството в тази част пред въззивния съд. По въпроса относно една от предпоставките по чл.31 ал.2 ЗС- писменото поискване до ползувателя, съдът незаконосъобразно е стеснил възможността то да бъде направено чрез съда в искова молба, както е в случая, и е въвел ограничение, което не съществува в закона, писменото поискване да е адресирано лично до ползувателя.
Искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Цитираното от касатора съдебно решение не засяга въпроса относно писменото поискване до ползувателя- предпоставка за основателността на иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, която предпоставка въззивният съд е отрекъл да е налице в случая. А по привременната мярка по чл.282 ГПК, поискана с исковата молба за делба, има произнасяне с решението от 14.06.2004 г. по гр.д. № 1052/2004 г. на СГС, IV-A отд., с което решението от 01.07.2003 г. по гр.д. № 11417/2001 г. на СРС е отменено в частта за отхвърляне на иска за делба и допусната делба между страните на процесния имот, и е оставено в сила решението на първата инстанция в частта, с която е оставено без уважение искането на П. К. по реда на чл.282 ал.2 ГПК/отм./ М. Г. да му заплаща по 100 лв. месечно обезщетение за лишаването му от ползване на процесния имот до приключване на делбеното производство. Производството пред СГС по гр.д. № 2815/2007 г. е било висящо само по иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, предявен по реда на чл.286 ГПК/отм./. Не е налице произнасяне с обжалваното решение в противоречие с решението, на което касаторът се позовава. Независимо от това касационно обжалване следва да се допусне, тъй като има установена практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, и която е в смисъл, че за покана за плащане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС се счита и исковата молба за делба, щом като съдържа волеизявление за такова обезщетение, и ответникът-съсобственик, който ползва съсобствения имот, дължи обезщетение от датата на получаване на преписа от исковата молба до датата на предявяване на иска по чл.31 ал.2 ЗС по реда на чл.286 ГПК/отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.03.2008 г. по гр.д. № 2815/2007 г. на Софийски градски съд, ВК, IV-Д отд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 192 лв. и да представи вносната бележка.
При изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: