ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1118
София,15.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито заседание на шести август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 2444/2008 г. Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Тенчо П. Д. от гр. П. против решение № 65 от 30.01.2008 г. по гр.д. № 4/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 05.10.2007 г. по гр.д. № 2250/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344 ал.1 т. 1-3 КТ, чл.128 КТ, и частично тези по чл.220 ал.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ.
Ответникът „Каучук“ А. не е изразил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно характера на длъжността и приложното поле на §1 т. З ПЗР на КТ във връзка с уволнението на основание чл.328 ал.2 КТ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като само и единствено въз основа на наименованието на длъжността на касатора тя е квалифицирана като „ръководна“, без работодателят да е представил длъжностната характеристика, а според решение № 78/11.11.1995 г. по гр.д. № 1168/94 г. на ВС, III г.о., за да се приеме, че едно лице е служител от ръководството на предприятието, е необходимо да му бъде възложено ръководството поне на един етап /или фаза/ от трудовия процес. Съдът се е произнесъл и по съществен процесуалноправен въпрос относно тежестта на доказване по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ, по-конкретно доказване сключването на договор за управление, в противоречие с решение № 1187/03.10.2005 г. по гр.д. №811/2003 г. на ВКС, III г.о.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Позоваването на решения на тричленни състави на ВС и ВКС насочва към основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- решавани противоречиво от съдилищата материалноправни и процесуалноправни въпроси, а не към основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, което има предвид задължителната практика- ППВС, TP на ОСГК на ВС, TP на ОС ГК и ТК на ВКС. В обжалваното решение съдът е взел предвид вписаната промяна на СД на ответника- акционерно дружество -вписан е нов състав на СД по решение на ОС от 01.08.2006 г. и нов изпълнителен директор със съдебно решение от 02.10.2006 г., както и че с оглед разпоредбата на чл.244 ал.7 ТЗ вписването на нов изпълнителен директор предпоставя да има сключен договор за възлагане на управление , е направил извод, че първата предпоставка по чл.328 ал.2 КТ е налице, а именно договор за възлагане на управлението. В цитираното от касатора решение на ВКС също е направена преценка за наличие на тази предпоставка, която се основава на вписването на нов изпълнителен директор, а не пряко на самия договор за управление. Не е налице противоречиво разрешаване на сочения от касатора процесуален въпрос относно тежестта на доказване. Въззивният съд е приел, че касаторът, който до уволнението му е заемал длъжността „ръководител направление „ИО и ТД“, е бил служител от ръководството на предприятието, въз основа на трудовия договор и свидетелските показания за изпълняваните от него функции, свързани с ръководството на направлението, организиращо експорта на готовата продукция, участието му в ежеседмичните производствени съвещания заедно с ръководителите на останалите звена и зам.директорите. В соченото от касатора решение на ВС изводът, че лицето е служител от ръководството на предприятието е направен без наличието на длъжностна характеристика, а въз основа на трудовия договор и допълнителните споразумения за заеманата длъжност технолог на сирене и кашкавал, заповед за наказание за занижен контрол на технологичния режим и заповед за изплащане на допълнително възнаграждение за ръководни функции е прието, че на лицето е било възложено ръководството и технологичния контрол на производството на сирене. Противоречиво разрешение по въпроса относно определянето на служителя като такъв от ръководството на предприятието не е налице, а и в двата случая съдът го е разрешил еднакво, изхождайки от ръководните функции на служителите по отношение определени дейности в предприятието.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Ш гр.отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65 от 30.01.2008 г. по гр.д. № 4/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: