О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 07.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1160/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. В. и К. Ц. В., чрез пълномощника им адв. Т. Г., против решение № 589 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 341/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 9962/2008 г. на Варненския районен съд, с което касаторите са осъдени да заплатят солидарно на Е. С. К. сумата 6000 лв. за причинени й от кучето им на 20.08.2008 г. леки телесни повреди по дясното бедро, дясната гръд и дясната ръка, и сумата 6000 лв. за причинената от нападението психическа травма, ведно със законната лихва и разноски.
Ответницата по жалбата Е. С. К., чрез пълномощника й адв. П. Н., изразява становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационното обжалване и претендира разноските..
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите поставят въпросите: може ли въззивният съд да приеме за безспорно обстоятелство, за което няма определение по чл. 146 ал. 1 т. 3 и 4 ГПК и по отношение на което в отговора на исковата молба ответникът е направил оспорване, и да не зачете направения доклад по делото в първата инстанция и да излезе извън определените в доклада рамки, може ли противно на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 ГПК да не се произнесе по наведени твърдения и направени възражения, да приеме за доказани факти и обстоятелства, за които не са събрани никакви доказателства и да бъдат осъдени да заплатят определена сума солидарно лица, които не са съпрузи и не притежават в СИО вещта, причинила вредата. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения и поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поставя и въпроса за прилагане принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и твърди наличие на противоречие в практиката- чл. 280 ал. Т.2 ГПК, като съдилищата присъждали за аналогични и по-тежки случаи значително по- ниски обезщетения от присъдените с обжалваното решение. Към изложението са приложени решение от 28.02.2008 г. по в.т.д. № 1033/2007г. на Варненския окръжен съд и решение от 01.07.2008 г. по гр.д. № 1234/2007 г. на Добричкия окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК. Първата група въпроси не са от значение за изхода на делото. В отговора на исковата молба- п.ІІ ответниците по иска- касатори в настоящото производство конкретно са посочили кои твърдяни обстоятелства в исковата молба оспорват и сред тях не е това, че ответниците са съпрузи и собственици на кучето. Освен това, видно от разписката за връчено съобщение с приложен препис от исковата молба и приложенията с адресат ответника по иска К. Ц. В. / л. 20 от първоинстанционното дело/ ответницата по иска М. М. В. го е получила в качеството на негова съпруга, за което се е подписала. В подкрепа на факта, че кучето е тяхно и те са го отглеждали, са и показанията на свидетелката- тяхна съседка С. Г.. А дори и да не бяха съпрузи, като съсобственици на животното и лица, които отговарят за надзора върху него, те отговарят солидарно. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения са относими към основанията за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Приложените съдебни решения не могат да обосноват наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е обусловен от множество конкретни обстоятелства за всеки отделен случай. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай. От съпоставката на обжалваното решение и приложените решения към изложението не се констатира идентичност на всички установени обстоятелства, които обуславят вредите. Поради това не може да се приеме, че решаването на въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в прилагането на посочената правна норма от съдилищата. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответницата по касация направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 341/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. В. и К. Ц. В., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Е. С. К., [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноските за настоящата инстанция в размер на 700 /седемстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: