О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 322/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. С.- прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] против решение № 945 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 1552/2009 г. на Софийския апелативен съд, 7 състав, с което е оставил в сила решението от 24.02.2009 г. по гр.д. № 2350/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, І отд., 6 състав в частта, с която предявения от П. В. Шипков против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 5000 лв., ведно със законната лихва и раноски.
Ответникът по жалбата П. В. Ш., чрез пълномощника му адв. И. С., изразява становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса за определяне на неимуществените вреди въз основа на преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и прилагането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Позовава се на противоречие на даденото разрешение в обжалваното решение с практиката на ВКС- т.11 от ППВС № 4/1968 г. , т. 3 и 11 от ТР № 3/22.04.2005 г.и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Твърди още, че по прилагането на обществения критерий за справедливост практиката на съдилищата е противоречива- основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. При сравнително сходни случаи се определяли различни размери на обезщетенията, в подкрепа на което прилага съдебни решения на различни съдилища.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Няма противоречие по посочения въпрос със задължителната практика на ВКС. В съответствие с нея съдът е обсъдил събраните доказателства и е взел предвид установените обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е обусловен от множество конкретни обстоятелства за всеки отделен случай. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай. Поради това не може да се приеме, че решаването на въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в прилагането на посочената правна норма от съдилищата. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 945 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 1552/2009 г. на Софийския апелативен съд, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: