О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1759/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Томов М. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], чрез пълномощника му адв. Х. М., срещу решение № 1188/ 22.07.2010 г. по гр.д. № 1082/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е отменил решението от 08.03.2010 г. по гр.д. № 902/2009 г. на Асеновградския районен съд е уважил предявения от [фирма] против касатора иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез пълномощника му адв. Д. Х., изразява становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноските за касационната инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като се позовава на решение № 29/12.06.1980 г. по гр.д. № 20/80 г. на ОСГК на ВС. Поддържа още, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос: какво е действието на уговорките на страните по предварителния договор по чл. 19 ЗЗД, след като окончателната им воля е обективирана в нотариален акт. Твърди, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като сочи решението на първоинстанционния съд по настоящия спор и решение № 103/17.10.2005 г. по т.д. № 126/2005 г. на Бургаския апелативен съд, както и, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По отношение на твърдяното в п. 1 на изложението противоречие касаторът не е изпълнил задължението си да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което е общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, в който смисъл е т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и който да бъде обсъден във връзка с допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, към което насочва позоваването на решение на ОСГК на ВС, което не попадат в кръга на задължителната практика на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК съгласно задължителното тълкуване в т. 2 и 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. Твърдяното от касатора противоречие по формулирания в п. 2 на изложението правен въпрос в решението на първоинстанционния съд и в това на въззивния съд в хода на инстанционното производство не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В този смисъл е т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. Приложеното решение на Бургаския апелативен съд не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като не е по сходен казус с настоящия. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по този въпрос. Касаторът не е изложил обосновка, относима към това основание за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице, когато обжалваното решение е постановено въз основа на неправилна съдебна практика или такава, която вече не е актуална поради промени на обществените условия, или липсва практика, правните разпоредби са непълни, неясни или противоречиви, каквито доводи в случая не се съдържат в изложението на касатора. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като няма доказателства за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1188/ 22.07.2010 г. по гр.д. № 1082/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: