2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
С., 22.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 464/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Д. Х., чрез пълномощниците й адв. М.Р. и адв. С.Й., против определение № 687 от 04.05.2011 г. по ч.гр.д. № 426/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, І гр. състав, с което е потвърдено определението от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1034/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото пред същия съд и делото е изпратено по подсъдност на Старозагорския районен съд, тъй като всеки от обективно съединените искове е с цена под 25 000 лв..
Ответникът [фирма] не изразява становище.
Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна и е процесуално допустима с оглед цената на първия главен иск.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят поставя в изложението следните процесуални въпроси: допустимо ли е да се разделят при хипотезата на чл. 210 ал. 2 ГПК обективно съединени искове, които имат връзка помежду си- главен и акцесорен, и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство; намира ли приложение хипотезата на чл. 213 ГПК- служебно съединяване на искове в конкретния случай или разпоредбата следва да се приложи само при наличие на няколко висящи дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника. Поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК по първия въпрос, като се позовава на определение и решение на тричленни състави на ВС и на определения на първоинстанционни и въззивни съдилища, приложени към изложението, а по втория въпрос, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване на определението е неоснователно. Съгласно задължителното тълкуване в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая формулираните от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не са обусловили извода на съда и не са от значение за изхода на спора за родовата подсъдност. Извод за недопустимо съединяване на предявените искове не е направен от съда, нито е постановено разделянето им. В. съд е приел, че предявените при обективно съединение искове за парични вземания от ищеца- жалбоподател в настоящото производство, пред Старозагорския окръжен съд, от които двата главни иска за обезщетения са с цена съответно 10 800 лв. и 4 800 лв., и двата акцесорни иска за изтекли лихви са с цена съответно 7 018,57 лв. и 3119,42 лв., т.е. с цена на всеки под 25 000 лв., са родово подсъдни на Старозагорския районен съд съобразно разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 т. 4 ГПК, поради което делото следва да бъде разгледано от районния съд като първа инстанция. Преценката относно родовата подсъдност е в съответствие с трайно установената съдебна практика. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 687 от 04.05.2011 г. по ч.гр.д. № 426/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, І гр. състав,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: