О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 12.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1779/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. О. Д., приподписана и от пълномощника й адв. Д. С., против решение № 378 от 30.09.2010 г. по в.гр.д. № 506/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 23.04.2010 г. по гр.д. № 1066/2009 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката против [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и е уважен насрещния иск с правно основание чл. 221 ал. 2 КТ и обезщетение за забава, и са присъдени разноски на ответника.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез пълномощника адв. П. И., изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката препраща към формулирания в касационната жалба материално правен въпрос: възможно ли е приемане за установено виновно поведение на работник- в случая увреждане на имущество на работодател, без това да е установено по съответния предвиден в КТ ред и съобразно разпоредбата на чл. 21 КТ във вр. с чл. 83 ЗЗД следва ли съдът да отчете поведението на работодателя при определяне тежестта на наложеното дисциплинарно наказание. Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с твърдения за неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно задължителното тълкуване в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението на касаторката липсва обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изложените доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила са основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, а не обосновават основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 378 от 30.09.2010 г. по в.гр.д. № 506/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: