О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 08.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1767/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] клон С., чрез пълномощника му юрк. В. К.- Н., против решение № 78 от 01.10.2010 г. по гр.д. № 169/2010 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 11.06.2010 г. по гр.д. № 1298/2009 г. на Силистренския районен съд в уважената част на иска на М. И. М. против касатора с правно основание чл. 200 ал. 1 КТ в размер на 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, и след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената част по този иск за разликата над 7000 лв. до 10000 лв. искът е уважен за още 3000 лв., ведно със законната лихва.
Ответникът М. И. М., чрез пълномощника му адв. Д. К., изразява писмено становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Третото лице- помагач З. [фирма] не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, касаторът поставя въпроса за приложението на чл. 69 ал. 1 КТ към трудови правоотношения, възникнали при условията на чл. 68 ал. 1 т. 2 КТ, и поддържа, че същият е от значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос не е от решаващо значение за изхода на делото. Осъществяването на фактическия състав по чл. 200 ал. 1 КТ не е обусловено от вида на трудовия договор- срочен или безсрочен. От значение е, че към момента на злополуката между страните е съществувало трудово правоотношение, тя е настъпила при извършване на работа от работника в интерес на работодателя, и е призната за трудова злополука по реда на чл. 60 ал. 1 КСО, което е установено по категоричен начин от доказателствата по делото. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 01.10.2010 г. по гр.д. № 169/2010 г. на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: