О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 232/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция [фирма], чрез пълномощника й Д. З., против решение № 249 от 13.10.2010 г. по в.гр.д. № 410/2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 29.03.2010 г. по гр.д. № 446/2009 г. на Свиленградския районен съд, с което е отменено наложеното на П. И. И. със заповед № 6719/20.08.2009 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и са присъдени разноски в тежест на касатора.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че материалноправния въпрос от кога тече срока по чл. 194 ал. 1 КТ, е решен в противоречие с практиката на ВКС, според която срокът за налагане на дисциплинарно наказание започва да тече от момента, в който нарушението е станало известно на субекта на дисциплинарна власт. Приложени са решение № 920/09 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 470/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, и решение № 2108 от 09.01.2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. В приложените две решения, първото, имащо задължителен характер като постановено по реда на чл. 290 ГПК, формиращо практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и второто, постановено от тричленен състав на ВКС по реда на ГПК /отм./, което се включва в практиката на съдилищата по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, е дадено разрешение само на въпроса за началото на краткия срок по чл. 194 ал. 1 КТ- двумесечния, който започва да тече от откриване на нарушението, което означава от узнаване на нарушението от субекта на дисциплинарната власт, но не е обсъждан въпроса за пределния едногодишен срок по посочената разпоредба, който започва да тече от друг момент- от извършване на нарушението. В настоящият случай поставеният въпрос във връзка с двумесечния срок не е от решаващо значение за изхода на спора. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане и на двата срока по чл. 194 ал. 1 КТ. В изложението на касатора не е формулиран конкретен правен въпрос във връзка с даденото от въззивния съд разрешение относно пределния едногодишен срок, началото на който не е свързано с момента на откриване на нарушението. А в приложените съдебни решения не е обсъждан никакъв правен въпрос относно едногодишния срок за налагане на дисциплинарно наказание. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 13.10.2010 г. по в.гр.д. № 410/2010 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: