О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева ч.гр.дело № 183/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на С. К. Г. срещу определението от 14.02.2011 г. по гр.д. № 5034/2002 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Б състав, с което е обезсилено решението от 17.06.1999 г. по гр.д. № 4162/1997 г. на Софийския районен съд, 31 състав, за отхвърляне на иска на касатора срещу [фирма] в несъстоятелност с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД и е прекратено производството по делото. Изложени са съображения за незаконосъобразност на определението.
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане Софийски градски съд е приел, че щом като с решение от 14.07.2000 г. по гр.д. № 131/1996 г. на СГС, VІ отд., 7 състав е прекратено производството по несъстоятелност на ответника и същия е заличен от търговския регистър, той e престанал да съществува като правен субект, универсално правоприемство не е налице, и при настъпилата в хода на висящия процес липса на правоспособна страна производството по делото става недопустимо.
Определението е правилно. Изложените от съда изводи за недопустимост на производството по делото са законосъобразни. В хода му съдът по несъстоятелността е постановил решение, с което е прекратил производството по несъстоятелност и е заличил [фирма] в несъстоятелност от търговския регистър, като това решение е обнародвано в ДВ бр. 59/21.07.2000 г. и вписано в търговския регистър. Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса. Със заличаването му търговското дружество е загубило качеството си на юридическо лице, своята процесуална правоспособност, качеството на страна по смисъла на чл. 15 ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 27 ал. 1 ГПК. Ответникът по иска нито би могъл да извършва правно валидни процесуални действия, нито такива действия биха могли да се извършват срещу него. Липсата на ответна страна поради заличаването й прави производството процесуално недопустимо, без оглед вида на предявения иск – установителен, осъдителен или конститутивен. Не може заличеното търговско дружество да продължава да се представлява от синдика. Съгласно чл. 736 ал. 1 ТЗ с прекратяването на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика. Не е възможно и назначаване на особен представител по чл. 16 ГПК /отм./, сега чл. 29 ГПК, тъй като хипотезите на особено представителство са изчерпателно изброени и не включват загубило правосубектността си търговско дружество. Цитираното от жалбоподателя становище, изразено в решение № 1073/05.02.2003 г. по гр.д. № 503/2002 г. на ВКС, ІІ г.о., и решение от 23.03.2007 г. по т.д. № 1017/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ гр.о., в което се приема, че висящият съдебен процес подържа правосубектността на заличеното търговско дружество, е преодоляно с последващата съдебна практика. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 124/26.11.2009 г. по т.д. № 152/2009 г. на ВКС, І т.о., имащо задължителен характер, е прието, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, и ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. В същия смисъл са и определение № 435/10.12.2008 г. по ч.т.д. № 211/2008 г., определение № 394/19.06.2009 г. по ч.т.д. № 306/2009 г., 547/12.07.2010 г. по ч.т.д. № 318/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 14.02.2011 г. по гр.д. № 5034/2002 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Б състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: