О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 07.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 123/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Б., чрез пълномощника му адв. Д.Д., против решение № 418 от 07.10.2010 г. по в.гр.д. № 672/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 14.06.2010 г. по гр.д. № 1959/2010 г. на Русенския районен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплаща на И. Д. Б., чрез неговата майка и законен представител Т. И. П., издръжка, считано от 22.03.2010 г., за разликата над 60 лв. до 150 лв. месечно и за минало време за периода 01.04.2009 г. – 22.03.2010 г. за разликата над 60 лв. до 120 лв. месечно, и са присъдени 300 лв. разноски в тежест на касатора.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя материалноправен въпрос относно определянето на размера на издръжката в случай, че дължащият я не получава доходи и е в трудоспособна възраст и процесуалноправен въпрос относно допустимостта на свидетелски показания за установяване на доходите му. Поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата- основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Приложени са решение от 26.06.2008 г. по в.гр.д. № 269/2008 г. на Ямболския окръжен съд, решение от 10.09.2008 г. по гр.д. № 679/2008 г. на Ямболския районен съд, решение от 06.01.2010 г. по гр.д. № 2164/2009 г. на Казанлъшкия районен съд във връзка с първия въпрос и определение № 1144/24.09.2009 г. по гр.д. № 1154/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., във връзка с втория въпрос.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е налице при противоречие по разрешения правен въпрос със задължителната практика на ВКС /ВС/ съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК. В случая противоречие със задължителна практика на ВКС не се сочи в изложението. Приложеното определение на ВКС е постановено по реда на чл. 288 ГПК и касае въпрос по приложението на чл. 133 ал. 1 б. „г” ГПК /отм./, чл. 164 ал. 1 т. 4 ГПК при спор за неизплатено трудово възнаграждение. То не попада в кръга на съдебните решения по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК съгласно т.2 и 3 на посоченото по- горе тълкувателно решение. Относно приложените към изложението решения на въззивен съд и първоинстанционни съдилища няма данни, че са влезли в сила, а невлезлите в сила решения не формират съдебна практика съгласно т. 3 на ТР № 1/2010 г. Затова не следва да се опуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 418 от 07.10.2010 г. по в.гр.д. № 672/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: