О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
София,12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 262/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н., чрез пълномощника му адв. Н. М., против решение № 67 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 2509/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което като е отменил решението от 09.02.2004 г. по гр.д. № 1243/2001 г. на Софийски градски съд е отхвърлил предявените от касатора срещу Окръжна прокуратура [населено място], Х. Л. К., Прокуратура на Република България, Висш съдебен съвет и Министерство на финансите искове за заплащане на обезщетение по чл. 213 ал. 2 КТ в размер на 25 946,62 лв., ведно със законната лихва от 10.11.1994 г. до окончателното изплащане на сумата, и за мораторна лихва за времето от 10.11.1993 г. до 10.11.1994 г., предявените при условие на евентуалност искове за заплащане на обезщетение по чл. 219 ал. 2 КТ в размер на 25 946,62 лв., ведно със законната лихва от 10.11.1994 г. до окончателното изплащане на сумата, и мораторна лихва за времето от 10.11.1993 г. до 10.11.1994 г., прекратил е производството по делото в частта по исковете по чл. 357 КТ във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва, и иска за незабавно допускане до изпълнение на трудовите му задължения като районен прокурор на РП [населено място], и е отхвърлил исковете по чл. 45 ЗЗД спрямо ответника К. и по чл. 49 ЗЗД спрямо останалите ответници за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва от 10.11.1994 г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратура на Република България изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не вземат становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК.
По допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното:
В п. І и ІІ от изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който според него е разрешен от въззивния съд при някоя от предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК. Изложени са твърдения, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и че различните въпроси, предмет на обжалваното решение, са решавани противоречиво от съдилищата, посочени са решения на ВКС по граждански и наказателни дела, възпроизведени са части от мотивите им, и се твърди, че въззивният съд е игнорирал основните доказателства по делото, а останалите е изопачил и тълкувал превратно с цел да обоснове неверен краен извод, че съдебният състав не представлява независим и безпристрастен съд, че е изопачил фактите и манипулирал процеса в противоречие с доказателствата по делото, не е обсъдил доводите на ищеца. В п. ІІІ от изложението са поставени въпросите: налице ли е недопускане до работа по смисъла на чл. 213 ал. 2 КТ на административния ръководител на Районна прокуратура при положение, че ръководенето на Районната прокуратура е възложено на друго лице и се извършва от друго лице, не се признава на ищеца качеството на административен ръководител на съответната Районна прокуратура и не му е заплаща трудово възнаграждение; достатъчно ли е само да му е предоставен да ползва за кабинет стаята на чистачките, за да се твърди, че е допуснат до работа; употребата на огнестрелно оръжие от висшестоящо длъжностно лице в системата на прокуратурата, представляваща и опит да застреля ищеца, за да му попречи да изпълнява трудовите си функции на административен ръководител на Районна прокуратура, представлява ли и недопускане до работа; съдебните признания на в.р.и.д. окръжен прокурор, че по разпореждане на тогавашния главен прокурор не е признавал през процесния период качеството на ищеца на административен ръководител на РП [населено място], а тази длъжност се е изпълнявала от друго лице, и съдържащите се в протоколите на В. извънсъдебни признания на бившия главен прокурор И.Т. и на бившия заместник- главен прокурор Д.Д., че по тяхно нареждане ищеца няма да бъде допускан да упражнява трудовите си функции на административен ръководител на РП- С., защото е разпоредено да заема длъжност прокурор в ОП [населено място], представляват ли доказателства, че ищеца не е допускан да изпълнява функциите на административен ръководител на РП- С.; привеждането в изпълнение на невлязло в сила незаконосъобразно решение на В. за преназначаване на ищеца на друга длъжност в друга прокуратура, впоследствие отменено от ВС, представлява ли едностранна промяна на мястото и характера на работата по смисъла на чл. 219 КТ; изконните права на ищеца за справедлив процес и независим и безпристрастен съд изискват ли делото да бъде разгледано от съдии, които са независими и не се страхуват от дългогодишния бос на съдебната мафия….Касаторът твърди, че тези въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на. ОСГТК на ВКС касаторът трябва да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК. В случая съдържанието на изложението не отговаря на това изискване. В п.І и ІІ са изложени оплаквания за неправилност на решението, не са формулирани правни въпроси. Поставените въпроси в п.ІІІ по естеството си също са оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Те са извън приложното поле по чл. 280 ал. 1 ГПК и подлежат на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че бъде допуснато касационно обжалване. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 2509/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: