О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1781/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Д., чрез пълномощника му адв. А. Ж., срещу решение № 707 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 20/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 25.07.2009 г. по гр.д. № 2835/2004 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ против Министерски съвет на РБългария за заплащане на обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи за периода 17.06.2001 г.- 17.06.2005 г. в размер на 94 504 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 001 лв. и 20 000 лв., ведно със законната лихва, и са присъдени държавна такса и разноски.
Ответникът Министерски съвет, чрез пълномощниците му Д. И. и С. В., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване в писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите поддържат наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси от значение за взетото решение: 1. какви са правните последици от обявяване от ВАС на решение на ЦИК за нищожно съгласно ЗИНП и следва ли да се счита, че актът по отношение на който е било постановено това нищожно решение е загубил своята сила; 2. необсъждане на конкретното поведение на пострадалия, доколко поведението му е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на административния орган и доколко това поведение освобождава ответника от отговорността за неизпълнение на съдебното решение. По първия въпрос касаторът се позовава на ТР № 2/14.05.1991 г. на ОСГК на ВС, решение № 39/03.02.2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 75/03.05.1997 г. на ВКС, 5-чл. състав, определение № 1279/21.10.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1688/17.12.1998 г. на ВКС, ІV г.о., и решения на ВАС, а по втория въпрос- на т. 3 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането на касатора за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Посочените решения на ОСГК на ВС и състави на ВКС във връзка с първия въпрос в изложението насочват към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а не по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което обхваща само задължителната практика на ВКС/ВС/, съгласно задължителното тълкуване в т. 2 и 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те в случая не могат да обосноват наличие на посоченото основание за касационно обжалване. Първият въпрос, така както е формулиран от касатора, не е разрешен в посочените решения. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че претърпяните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от актовете на изборната администрация, касаещи ищеца като адресат, които са прогласени за нищожни от ВАС, по съображения, че с постановяване на решенията на ВАС ищецът не може автоматично да бъде възстановен в листата на партийната коалиция, тъй като кандидатурата му за народен представител е била оттеглена от Н. поради установени данни за сътрудничество с бившата ДС, каквато възможност предоставя разпоредбата на чл. 48 ал. 5 ЗИНП/отм./, била е издигната кандидатурата на друго лице, и не е изразена воля от партийната коалиция за последващото му възстановяване като кандидат в листата й, което съставлява проява на партийната автономност. А в посочените решения на ВКС и ВС не е обсъждан сходен въпрос. Относно сочените от касатора решения по административни дела на ВАС следва да се има предвид, че те не попадат в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК съгласно т. 2 и 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По втория въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК- противоречие с т. 3 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е извършил преценка и е изложил съображения и относно приложението на чл. 5 ал. 1 ЗОДОВ. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 707 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 20/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: