ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 357/22.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдия С. ч. гр. д. № 253 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.23, ал.2 З..
Образувано е по касационна частна жалба на Д. П. С. срещу определение № 665/09.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 620/10 г. по описа на Варненския апелативен съд. С обжалвания акт на въззивния съд е потвърдено определение № 3298/ 22.10.2010 г. по гр.д.№ 2173/10 г. на Варненския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 З. срещу жалбоподателя, чрез налагане на запор върху парични знаци и движими вещи. В частната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, са постановени при нарушаване на предвидения в процесуалния закон предпоставки за предоставяне на исканата от К. привременна обезпечителна защита, поради което се моли за тяхната отмяна и решаване на въпроса по същество чрез отхвърляне на молбата с правна квалификация чл.22, ал.1 З..
В приложено към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че процесуалноправният въпрос от значение за изхода на частното производство е свързан с преценката, дали предпоставка за допускане на исканото обезпечение е наличието на причинна връзка между твърдяната престъпна дейност на ответника и придобитото от него имущество на значителна стойност, чието отнемане е предмет на исковото производство, респ. необходимостта да може да се направи обосновано предположение, че имуществото на значителна стойност е придобито от престъпна дейност, доколкото не е налице законе източник за придобиването му. Според жалбоподателя, обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение от установената практика на ВКС по този въпрос, като по същия е налице е противоречива практика на съдилищата. Цитирани са определения на ВКС и на по-долни по степен съдилища, но самата практика не е приложена.
При така мотивираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на частната жалба до касационно разглеждане. Действително, за да потвърди първоинстанционното определение за допускане на поисканото от К. обезпечение, Варненският апелативен съд е приел, че е достатъчно да са налице предпоставките на чл.3, ал.1 З.: наличие на наказателно преследване за деяние, изрично посочено в закона; имущество на стойност над 60 000 лв.; липса на пълни и безспорни доказателства за законен източник на доходи, съответни на стойността на придобитото имущество. Изложени са мотиви, според които в обезпечителното производство не е необходимо да се доказва престъпния произход на имуществото, чието отнемане ще се претендира в исковия процес- същият се предполага до доказване на законен източник на доходи от ответника, като законът не обвързва придобиването на имуществото с пряката престъпна дейност, за която е възбудено наказателното преследване. В този смисъл формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос действително има решаващо значение за законосъобразността на обжалваното въззивно определение. По отношение на този въпрос обаче не се установява наличието на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поначало част от цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС е неотносима към конкретния случай- Опр.№ 21/ 22.01.2009 г. по гр.д.№ 1/09 г. на ІІ г.о. /към което препраща Опр.№ 489/ 31.08.2009 г. по ч.гр.д.№ 410/09 г. на ІV г.о./ е посветено на различен процесуалноправен въпрос, свързан с преценката за редовност на подадено от К. искане за отнемане на придобито от престъпна дейност имущество, а не на предпоставките за обезпечаване на това искане. Останалите цитирани от жалбоподателя определения /Опр.№ 541/ 25.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 448/09 г. на ІV г.о. и Опр.№ 576/ 30.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 545/09 г. на ІІІ г.о./ обективират произнасяне по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, но в контекст, при който не е налице противоречие между тях и обжалваното въззивно определение на Варненския апелативен съд. В посочените актове на касационната инстанция, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че исканото от К. обезпечение не следва да се допуска, ако от данните по делото е видно, че няма връзка между престъпната дейност на ответника и имуществото, чието отнемане в полза на държавата се иска. В конкретния случай обаче по делото липсват данни за начина на придобиване на процесното имущество, поради което въззивният съд на основание чл.154, ал.2 ГПК е основал извода си за основателност на искането на презумпцията на чл.4, ал.1 З., според която може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник на вложените в придобиването средства, и в този смисъл не е налице противоречие между обжалваното въззивно определение и практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Липсва и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е представил противоречивата незадължителна съдебна практика, на която се позовава в изложението си /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г., т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС/.
Предвид гореизложените съображения, частната жалба срещу въззивното определение на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до разглеждане от касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната частна жалба на Д. П. С. срещу определение № 665/09.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 620/10 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: