О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 173/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. К. Т. против решение № 693 от 31.05.2010 г. по в.гр.д. № 1995/2009 г. на Варненския окръжен съд, решение № 863 от 24.06.2010 г. и решение № 1282 от 03.11.2010 г. по същото дело.
С решението от 31.05.2010 г. е потвърдено решението от 03.08.2009 г. по гр.д. № 10564/2007 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр. за установяване наличието на дискриминация на основата на признак „социално положение” и заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв. и 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците.
С решението от 24.06.2010 г. е допусната поправка в заглавната част на решението от 31.05.2010 г. по отношение името на съдията докладчик.
С решението от 03.11.2010 г. е отхвърлена молбата на касатора за допълване на решението от 31.05.2010 г.
Ответникът не взема становище.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК, подадени са от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
По допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното:
По касационната жалба против решение № 693/31.05.2010 г. и решение № 863/24.06.2010 г.:
В п. 1 от изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: била ли му е предоставена потребителска услуга за превоз на пътник с ЕМВ № 30158/30151 с по- ниско качество от тази, предоставяна с останалите сравними влакови возила, а именно: бърз влак № 2602 и пътнически влак № 20166 през исковия период, която да обуславя дискриминация на основата на защитен социален признак- с ж.п. влак, имащ статут на „работнически”; било ли е извършвано от превозвача системно унизително третиране на пътниците за ЕМВ № 30158 при композирането, маневрирането и установяването на този ЕМВ за извършване на ж.п. превоз по обществената транспортна схема В.- К., на основата на защитения социален признак, обуславящо системен ж.п. тормоз на основание чл. 5 ЗЗДискр. в случаите, когато ЕМВ № 30158 е бил съставен от 2 влака с 8 вагона, и в случаите, когато е бил съставен от 1 влак с 4 вагона поради липса на изправни и експлоатационно годни ЕМВ; било ли е извършено от превозвача системно унизително третиране на пътниците на ЕМВ № 30151 при извършване на ж.п. превози по обществената транспортна схема К.- В. на основата на защитения социален признак, обуславящо системен ж.п. тормоз на основание чл. 5 ЗЗДискр. в случаите, когато ЕМВ № 30151 е бил съставен от 1 влак с 4 вагона. Поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, без да сочи конкретни съдебни решения.
В п. 2 от изложението касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС са разрешени въпросите относно приложението на чл. 9 ЗЗДискр. за разместване на доказателствената тежест, във връзка с който сочи решение № 1302/28.11.2007 г. по гр.д. № 1602/2006 г. и определение № 63/05.11.2008 г. по гр.д. № 3800/2008 г., относно иска по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗЗДискр., във връзка с който сочи решение № 1286/18.12.2008 г. по гр.д. № 3371/2007 г. , решение № 556/30.06.2008 г. по гр.д.№ 1514/2007 г. и решение № 1301/22.01.2008 г. по гр.д. № 5117/2007 г.
В п. 3 от изложението поставя въпросите относно съдържанието на мотивите на съдебния акт и относно допускане на оглед и назначаване на експертиза по почин на съда, за да извърши проверка на представени от страната доказателства, за изясняването на които се налага непосредствено възприятие или специални знания, и поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 1/1953 г., т. 10 и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г.
В п. 4 от изложението поставя въпросите относно тълкуването на чл. 37 ЗЗДискр., относно печатните доказателствени средства по чл. 187 ГПК, относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, във връзка с който сочи решение № 199/17.12.2009 г. по т.д. № 386/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
В изложението- п. 4 и следващите са изложени и доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуални правила. Поддържа, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК, без да формулира правен въпрос, който свързва с това основание.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. По въпросите в п. 1 на изложението касаторът нито е посочил конкретни съдебни решения, за да обоснове соченото основание за допускане на касационно обжалване, нито е приложил такива. По п. 2- по въпроса за приложението на чл. 9 ЗЗДискр. относно разпределението на доказателствената тежест разрешението, дадено в обжалваното решение, е същото като това в решение № 1302/28.11.2007 г. по гр.д. № 1602/2006 г. на В., V г.о., а разликата е, че по това дело са установени факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация по признак „етническа принадлежност”, докато в настоящия случай не са установени факти, от които да се направи извод за наличие на дискриминация по признак „социално положение”. Соченото определение на ВКС е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не попада в обхвата на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Въпросът „относно иска по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗЗДискр.”, във връзка с който касаторът сочи решение № 1286/18.12.2008 г. по гр.д. № 3371/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 556/30.06.2008 г. по гр.д.№ 1514/2007 г. на ВКС, ІV г.о., и решение № 1301/22.01.2008 г. по гр.д. № 5117/2007 г. на ВКС, І г.о., е общ и не отговаря на изискването за ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По въпросите в п. 3 на изложението- предвид съдържанието на мотивите на въззивния съд в настоящия случай, които отразяват решаващата му дейност, не е налице противоречие с ППВС № 1/1953 г. и с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Не е налице противоречие и по втория въпрос с т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г., в която е прието, че служебното назначаване на оглед и експертиза е в зависимост от преценката на съда за нейната необходимост. По въпросите в п. 4 на изложението- по първия и втория от тях касаторът не е обосновал допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК. По третия въпрос- при положение, че касаторът- ищец не е установил факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, необсъждането на доказателства относно вредите и на такива, които са неотносими, и свързани с тях доводи не е в противоречие с посоченото решение № 199/17.12.2009 г. по т.д. № 386/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Изложените доводи в следващата част на изложението за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон са относими към касационното основание по чл. 281 т. 3 ГПК. Те са извън приложното поле по чл. 280 ал. 1 ГПК и подлежат на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че бъде допуснато касационно обжалване. Относно посоченото в п. 5 на изложението основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, който свързва с това допълнително основание. По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК.
По касационната жалба срещу решение № 1282 от 03.11.2010 г.:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към тази жалба е приповторено съдържанието на изложението, обсъдено по- горе. Не са изложени въпроси, относими към правния извод на съда за неоснователност на искането за допълване на въззивното решение. При това положение не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 693 от 31.05.2010 г. по в.гр.д. № 1995/2009 г. на Варненския окръжен съд, решение № 863 от 24.06.2010 г. и решение № 1282 от 03.11.2010 г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: