О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 82/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- Поделение за товарни превози- Горна О., приподписана от пълномощника му ст.юрк. Я. Л., против решение № 1289 от 04.11.2010 г. по в.гр.д. № 1753/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдил решението от 20.07.2010 г. по гр.д. № 1954/2010 г. на Варненския районен съд в частта за уважаване на предявените от К. И. М. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ и като е отменил решението на първата инстанция в частта по иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ е извършил прихващане с насрешни вземания на касатора и е уважил иска за сумата от 1897,26 лв., ведно със законната лихва, и е присъдил 100 лв. разноски на ищеца.
Ответникът по жалбата К. И. М., чрез пълномощника му адв. О. М., изразява становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване на решението.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задълженията му по чл. 12 и чл. 235 ал. 2 ГПК в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на аналогичните разпоредби на чл. 188 ал. 1 и 2 ГПК /отм./- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като е приел, че по делото липсват данни защо подборът е извършен само между 32 лица от всички 33 лица, заемащи еднакви длъжности с тази на ищеца, и не е обсъдил представени по делото доказателства- справка за наличния персонал по длъжност и трудов стаж към 01.10.2009 г. и допълнителни споразумения № 376/2010 г. и № 180/2010 г., от които е следвало да установи, че към момента на подбора една от 33-те щатни бройки за длъжността е била незаета. Приложени са ППВС № 7/27.12.1965 г., решение № 91/17.11.1971 по гр.д. № 73/71 г. на ОСГК и решение № 50/01.06.1979 г. по гр.д. № 35/1979 г. на ОСГК на ВК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Не е налице противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил доказателствата, които са релевантни за спорното право, и в съответствие с тях е изводът му, че при 33 щ.бройки за длъжността по старото щатно разписание от 01.04.2009 г., от които са останали 21 щ.бройки по новото щатно разписание от 01.10.2009 г., и извършен подбор между 32 лица работодателят не е доказал, че подборът е извършен между всички работници, заемащи еднакви длъжности. От доказателствата, на които се позовава касаторът, не може да се направи извод за 32 заети щатни бройки за длъжността и 1 незаета щатна бройка към момента на подбора- 30.10.2009 г., тъй като в справката за наличния персонал към 01.10.2009 г. са посочени 30 лица, заемащи длъжност „стрелочник, маневрен, спирач” в звено П., С. разпределителна и Д., а двете допълнителни споразумения № 376/16.04.2010 г. и № 180/10.02.2010 г. са сключени няколко месеца по-късно с лица, които не фигурират в посочената справка на длъжност „стрелочник, маневрен, спирач”. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1289 от 04.11.2010 г. по в.гр.д. № 1753/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: