ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 333/14.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдия С. ч. гр. д. № 520 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Н. В. К. от [населено място] срещу определение № 316/23.08.2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 257/11 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. С обжалвания акт на въззивния съд е потвърдено първоинстанционното определение № 1150/ 29.07.2011 г. по гр.д.№ 1108/11 г. на Търговищкия районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. В частната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд са неправилни, поради което се моли за тяхната отмяна и връщане на делото на Търговищкия районен съд за разглеждане на предявения иск.
В приложено към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че процесуалноправният въпрос от значение за изхода на частното производство е свързан с преценката, дали възможността да се оспорва по административен ред издадена от РДНСК заповед за премахване на незаконен строеж обуславя липса на правен интерес от предявяване на установителен иск, посредством който да се установи, че извършеното премахване на постройката в изпълнение на заповедта е незаконно. Според жалбоподателя, произнасянето по този процесуалноправен въпрос от страна на ВКС би било от значение за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При така мотивираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на частната жалба до касационно разглеждане. Според задължителните указания, обективирани в т.4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г., ОСГТК на ВКС, „развитие на правото” като предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, което налага създаване на съдебна практика по тяхното прилагане или осъвременяване на съществуващата практика предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. В конкретния случай този фактически състав не е налице. За да формира решаващия си извод за недопустимост на производството по предявения от касатора установителен иск- за положително установяване, че извършеното в изпълнение на заповед на РДНСК- Т. премахване на второстепенна постройка в УПИ ІV-453 от кв.149 по плана на [населено място] е незаконно, въззивният съд е съобразил, че съгласно изричната разпоредба на чл.124, ал.4, пр.2 ГПК установителен иск за факти е допустим само в случаите, изрично предвидени в закон, при което законодателството не предвижда възможност за установяване по съдебен ред на незаконността на извършено от органите на строителния контрол премахване на постройка. Разпоредбата на процесуалния закон, възпроизведена от чл.97, ал.3 ГПК /отм./ е пределно ясна и безпротиворечива, по приложението й е формирана константна съдебна практика, поради което не е налице необходимост както от формиране на такава практика, така и от осъвременяване на вече съществуващата. Отделно от това, възможността да се оспорва по административен ред акта на РДНСК за премахване на незаконна постройка няма каквото и да е отношение към преценката за допустимостта на установителния иск за признаване незаконността на извършеното премахване, тъй като единственият релевантен за това критерий е предвиден в процесуалния закон- изрично предвидена от законодателя възможност фактът да се установява по исков ред. В този смисъл формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, с оглед на който се иска допускането на касацията, е без значение при извършване на преценка досежно правилността на обжалваното въззивно определение, и следователно същият не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, частната жалба срещу въззивното определение на Търговищкия окръжен съд не следва да се допуска до разглеждане от касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната частна жалба на Н. В. К. от [населено място] срещу определение № 316/23.08.2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 257/11 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: