О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 04.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 603/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. И., приподписана от пълномощника му адв. К. Й., против решението от 07.01.2010 г. по гр.д. № 268/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-а г.о., с което е отменил решението от 26.11.2007 г. по гр.д. № 28383/2006 г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от касатора срещу министъра на транспорта искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и в частта относно разноските, и е отхвърлил същите искове.
Ответникът министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, в писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, съдът се е произнесъл по въззивна жалба, в която не са посочени пороците на решението, в противоречие с решение № 149/06.04.2000 г. по гр.д. № 903/1999 г. на ВКС, V г.о., възпроизвежда текст от решение № 205/12.04.2001 г. по гр.д. № 147/2000 г. на ВКС, ІV г.о., приповтаря доводи от касационната жалба относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 19а ЗА се позовава на противоречие със съдебни актове на Върховния административен съд, излага съображения относно необходимост от касационно обжалване, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Следва да се има предвид, че производството пред въззивния съд се е провело по реда на отменения ГПК съгласно § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК/обн. ДВ бр.59/2007 г./ . Съгласно т. 4 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивна жалба, в която не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение, не се оставя без движение и не подлежи на връщане при неотстраняване на тази нередовност, въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата инстанция, при проверка на неговата правилност не е обвързан от оплакванията в жалбата, а разглежда спора по същество без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение. В случая въззивният съд се е съобразил с това тълкувателно решение, имащо задължителен характер. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени в обжалваното решение. Непосочването на тези въпроси е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай от изложението към касационната жалба не става ясно във връзка с какъв конкретен въпрос, разрешен в обжалваното решение, касаторът цитира част от решение по гр.д. № 147/2000 г. на ВКС, ІV г.о. В изложението са приповторени оплаквания от касационната жалба, относими към касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, но няма ясно и точно формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка с допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК. Следва да се има предвид още, че сочените от касатора съдебни актове на Върховния административен съд не попадат в кръга на основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В този смисъл т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.01.2010 г. по гр.д. № 268/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-а г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: