О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 338/14.05.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдията С. частно гражданско дело № 279/2011 г. по описа на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. „П. улица”- [населено място] срещу протоколно определение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав, постановено в съдебно заседание на 07.03.2011 г. по гр.д.№ 14/08 г., с което производството по делото е спряно на основание чл.182, б.”г” ГПК /отм./. В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като не е налице преюдициален спор, решението по който да има обуславящо значение за изхода на делото. На това основание се моли за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по частната жалба- П. А. М. и Е. М. М. са депозирали в срока по чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят обжалваното определение на Софийския апелативен съд да бъде потвърдено. Поддържат, че висящото съдебно производство за делба на недвижим имот обуславя наличието на основание за спиране на производството по дело, образувано по искова претенция за присъждане на обезщетение на съсобственика, лишен от ползването на общия имот, предмет на делбата. Същевременно заявяват, че в отношенията между страните въпросът за собственическите права на ищците /наследници на първоначалния ищец М. Г. М./ не е решен със сила на пресъдено нещо, която да бъде зачетена както в делбеното производство, така и в това за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, тъй като предмет на приключилия спор за собственост е празно дворно място, а не построената в него сграда.
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение по чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС, предявен от М. Г. М. /починал в хода на процеса и заместен от универсалните си правоприемници П. А. М. и Е. М. М./ срещу Ж. „П. улица”- за присъждане на обезщетение за невъзможността на ищеца да ползва съсобствените си с ответника недвижими имоти- гаражи и апартамент, находящи се в [населено място], [улица]- 37, в дворното място, съставляващо имот с пл.№ 392 /стар № 8/ от кв.50 по плана на [населено място], м.”И. В.”. С протоколно определение от 02.06.2008 г. въззивната инстанция по спора в лицето на Софийския апелативен съд е спряла производството по делото на основание чл.182, б.”г” ГПК /отм./ поради наличие на преюдициален спор пред Софийски районен съд- съдебна делба на горепосочените недвижими имоти по иск, предявен от М. Г. М. срещу Столична община, Ж. „П. улица”, З. З. М., Ж. Х. Р., Л. М. С. и И. М. Ч.. С определение от 30.07.2009 г. производството по делото е възобновено с оглед постановяването на окончателно решение на ВКС, с което собственическите претенции на ищеца М. М. по отношение на процесния имот са отречени. На това основание въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.183, ал.2 ГПК /отм./ са налице, макар и делбеният процес все още да е висящ, тъй като от преюдициално значение както по отношение на делбеното производство, така и спрямо това по чл.31, ал.2 ЗС е приключилият спор за собственост. На 07.03.2011 г. Софийският апелативен съд отново спира производството- предвид възобновената висящност на делбеното дело след отмяната на влязлото в сила решение за допускане на делбата от ВКС на основание чл.303 ГПК.
Настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното определение за спиране на производството е постановено в нарушение на процесуалния закон. По смисъла на чл.182, б.”г” ГПК /отм./ основание за спиране е налице, когато в същия или друг съд се разглежда дело, правните последици по чието решение следва да бъдат зачетени при постановяване на решението по висящия процес, т.е. постановеното в рамките на преюдициалния процес е от значение за легитимацията на страните по обусловеното дело. Поначало съдебното решение за допускане на делбата действително има обуславящо значение досежно облигационния спор между съсобствениците за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, тъй като в това решение се определят участниците в съсобствеността и техните квоти /чл.282, ал.1 ГПК-отм./, което е от значение за материалната легитимация на търсещия обезщетение за лишаването си от ползване съсобственик. Доколкото обаче е налице отделен спор за собственост, в който със сила на пресъдено нещо се установява наличието или липсата на собственически права на лицето, предявило претенцията за обезщетение, този спор има преюдициално значение както по отношение на делбеното производство, така и за облигационния спор. Следователно и като се има предвид, че в конкретния случай искът за собственост на първоначалния ищец М. М. е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, следва да се приеме, че липсва обусловеност по смисъла на чл.182, б.”г” ГПК /отм./ на висящото пред Софийския апелативен съд производство от висящия делбен процес, тъй като въпросът за наличието на собственически права на ищците по отношение на процесния имот е решен със сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена и при допускането на делбата, и при произнасянето по исковата претенция по чл.31, ал.2 ЗС. Обстоятелството, че предмет на приключилия спор за собственост е дворното място, без намиращата се в него сграда, не обуславя извод в противния смисъл, тъй като отричането на собственическите претенции върху земята има за последица постигане на същия ефект и по отношение на построената в нея сграда, която по правило има същия вещноправен режим, с оглед правилата на приращението /чл.92 ЗС/.
Предвид гореизложените съображения, обжалваното определение на Софийския апелативен съд за спиране на производството се явява постановено при противоречие с процесуалния закон, което обуславя неговото отменяване и връщане на делото на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав, постановено в съдебно заседание на 07.03.2011 г. по гр.д.№ 14/08 г., с което производството по делото е спряно на основание чл.182, б.”г” ГПК /отм./.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: