ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 165
София, 07.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1505/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. М. Д., против решение № 88 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 259/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решението от 25.01.2010 г. по гр.д. № 1577/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. Д. на 05.09.2005 г. вследствие на трудова злополука на 23.06.2005 г., както следва: на съпругата С. Н. Д. в размер на 35 000 лв. и на дъщерите му Д. Г. Д., П. Г. Д. и Д. Г. Д. в размер на по 20 000 лв. за всяка от тях.
Ответниците по жалбата, чрез пълномощниците им адв. К.Д. и Н.М., изразяват становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси относно определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД и твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 22/29.01.2009 г. по гр.д. № 6384/2007 г. на ВКС, IV г.о., решение № 988/14.07.2008 г. по гр.д. № 4071/2007 г. на ВКС, II г.о., постановени по реда на ГПК/отм./, и решение № 70/16.02.2009 г. по гр.д. № 163/2008 г. на Софийски апелативен съд, в които определените размери на обезщетенията са по-малки. Поддържа и наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК, към които насочва изложението на касатора. Приложените съдебни решения не могат да обосноват наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е обусловен от множество конкретни обстоятелства за всеки отделен случай. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай. От съпоставката на обжалваното решение и приложените решения към изложението не се констатира идентичност на всички установени обстоятелства, които обуславят вредите. Поради това не може да се приеме, че решаването на въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в прилагането на посочената правна норма от съдилищата. В изложението липсва обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В съответствие със задължителната съдебна практика- т. 11 от ППВС № 4/1968 г. въззивният съд е взел предвид всички установени обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди.По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Не се налага произнасяне по искането на касатора за спиране на изпълнението на обжалваното решение с оглед постановения резултат по жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 259/2010 г. на Варненския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: