О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 08.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 760/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез прокуриста и гл. юрк. М. М., против решение № 50 от 03.02.2010 г. по гр.д. № 1/2010 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 1282/2009 г. на Добричкия районен съд, с което са уважени исковете на К. М. К. с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, третия за сумата 4509,43 лв., ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът по жалбата К. М. К., чрез пълномощника му адв. Д. Т., изразява становище в писмен отговор за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноските за настоящото производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че е нарушено изискването на чл. 195 КТ относно мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение и е необходимо тълкуване на нормата по въпросите: с обобщеното посочване на неизпълнение на трудовите задължения, така както са формулирани в подписаната от работника длъжностна характеристика, изпълнени ли са изискванията на разпоредбата; невъзможността на работодателя да посочи конкретни дати на извършване на нарушенията, поради което е посочена дата на откриването им, представлява ли нарушение на чл. 195 КТ.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. На касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която няма съдебна практика, или са налице обстоятелства, налагащи промяна на установена практика. В случая такава хипотеза не е налице. Има установена практика на ВКС по чл. 195 ал. 1 КТ, която е в смисъл за необходимостта от мотивиране на заповедта с конкретизация на извършеното нарушение, вкл. и по време чрез посочване на дата или период на извършване, когато се касае за продължило във времето нарушение, с оглед изискването по чл. 189 ал. 2 ГПК за еднократност на наказанието, съобразяване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ и обезпечаване на правото на защита на наказания работник или служител. Тази практика няма основание да бъде променяна. Затова не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 03.02.2010 г. по гр.д. № 1/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], бул. „25-ти септември” № 92, да заплати на К. М. К. от[населено място], [улица], вх. А, ап. 8, ет. 3, разноски в размер на 200 /двеста/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: