О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 21.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1430/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. П., чрез пълномощника му адв. Г. М., против решение № 547 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 310/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, І гр.състав, с което е потвърдено решението от 15.01.2010 г. по гр.д. № 667/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против С. П. Г., К. Г. Г. и С. Г. Г. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД и са присъдени разноски на ответниците.
Постъпил е писмен отговор само от ответника С. Г. Г., чрез пълномощника му адв.Т. Б., в който изразява становище по жалбата и претендира разноските за настоящата инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, и излага оплаквания за необоснован извод на съда относно обема на представителната власт на пълномощника на продавача по предварителния договор, както и, че съдът не е коментирал признанието на иска от първата ответница.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е формулиран конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване. Съдържащите се в изложението оплаквания са основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, а не могат да се квалифицират като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника С. Г. направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 547 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 310/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, І гр.състав.
ОСЪЖДА П. П. П. от [населено място], [улица], да заплати на С. Г. Г. от [населено място] [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 /хиляда/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: