О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1741/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. Г. Т. и Р. Г. Т., на С. Х. Д. и на Министерство на правосъдието срещу решение № 147 от 14.07.2010 г. по в.гр.д. № 233/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
Касаторите А. Г. Т. и Р. Г. Т. обжалват решението в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението от 12.03.2010 г. по гр.д. № 182/2009 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите против С. Х. Д. и Министерство на правосъдието искове за заплащане солидарно на обезщетения в резултат на извършено от първата ответница в качеството й на съдия изпълнител престъпление: сумата 61 500 лв., представляваща пропусната полза- разликата между цената на имота към датата на възлагането му от първата ответница 28.08.2003 г. и сумата 70 000 лв., която ищците биха получили при евентуалната му продажба към датата на предявяване на иска; сумата 15 000 лв,, представляваща пропусната полза- приходи, които биха получили от отдаването на имота под наем на трети лица за времето от 28.08.2003 г. до датата на предявяване на иска; по 10 000 лв. на всеки от ищците за неимуществени вреди.
Касаторите С. Х. Д. и Министерство на правосъдието обжалват решението в частта, с която въззивният съд като е отменил решението на първоинстанционния съд в отхвърлената част за сумата 18 500 лв. е осъдил касаторите да заплатят солидарно на А. Г. Т. и Р. Г. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 18 500 лв., представляваща пазарната цена на имота към датата на неправомерното разпореждане с него от първата ответница с постановление за възлагане от 28.08.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2006 г. до окончателното й изплащане.
Ответницата С. Х. Д. излага становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищците и за неоснователност на същата.
Ищецът А. Г. Т. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата на МП.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК, подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., по допускане на касационно обжалване намира следното:
По касационната жалба на А. Г. Т. и Р. Г. Т.:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите поддържат, че въпросът за обезщетяване на нанесените им вреди, техния размер и обем е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Възпроизвеждат части от мотивите на съда по исковете за имуществени вреди. Сочат решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ и решение на СГС, които са приложени към изложението. Поддържа още, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по отношение на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане, съществува непълнота относно тълкуването и прилагането на правната норма, съгласно която на обезщетение подлежат всички вреди, нанесени от непозволено увреждане.
Не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от ищците негова част. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не са формулирани конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които да бъдат обсъдени във връзка с твърдяните допълнителни основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК.
По касационната жалба на С. Х. Д.:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа , че приетото от въззивния съд по въпроса за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането по уважения иск, е в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на ППВС № 2/21.12.1981 г. и на решение № 2/25.І.1974 г. по гр.д. № 101/73 г. на ОСГК на ВС.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. В случая въззивният съд е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като до 28.11.2003 г. ищците не са били известени за предприетите действия по изпълнителното дело, а едва на тази дата първият ищец е узнал за извършените противоправни действия от касатора в качеството й на съдия изпълнител, същата дата е началният момент на петгодишната погасителна давност, исковата молба е подадена по пощата на 25.11.2008 г., поради която давността не е изтекла. Въпросът за началния момент на погасителната давност е разрешен в съответствие както със задължителната практика на ВКС, така и с незадължителната такава в смисъл, че когато откриването на дееца от пострадалия е станало в по- късен момент от този на непозволеното увреждане, погасителната давност започва да тече от деня на неговото откриване.
По касационната жалба на Министерство на правосъдието:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, касаторът поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поставя въпроса относно началния момент на погасителната давност, позовава се и на ТР № 5/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК. Изразеното в посоченото тълкувателно решение разбиране, на което се позовава касатора, че давността започва да тече от момента на извършването на деянието има предвид случаите, в които и деецът е известен на пострадалия в този момент, какъвто не е настоящият случай, в който деецът е станал известен на пострадалите в по- късен момент. В същото тълкувателно решение е посочено, че ако откриването на дееца е станало по- късно, давностният срок тече от този по- късен момент. Приетото от въззивния съд е в съответствие с това разрешение, което е относимо в случая. Относно основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК в изложението на касатора липсва обосновка съобразно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 147 от 14.07.2010 г. по в.гр.д. № 233/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: