О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 15.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 476/2010 г.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Н., чрез пълномощника й адв.Т.Т., против определение № 363 от 23.07.2010 г. по ч.гр.д. № 363/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1813 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 2213/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от такси и разноски.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението. Жалбоподателката поддържа и, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Въпросът относно преценката по критериите на чл. 83 ал. 2 ГПК е решен в противоречие с определения № 110/09.03.2009 г. по ч.гр.д. № 128/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., № 456/13.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1627/2008 г. на ВКС, І г.о., и № 305/15.06.2009 г. по ч.гр.д. № 335/2009 г.на ВКС, ІІІ г.о. Вторият въпрос- дали размера на възнаграждението за особен представител следва да се определя по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или по Наредбата за заплащане на правната помощ, според жалбоподателката има значение за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в законния срок и е подадена от легитимирано лице.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. По допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба на А. Н. Н. срещу И. В. К. за унищожаване поради измама на сключения между страните договор за продажба на 20 недвижими имота- ниви, оформен с нот.акт, с цена на иска 29722 лв. С определение от 20.05.2010 г. съдът е задължил ищцата да внесе 1045 лв. депозит за възнаграждение за особен представител по чл. 47 ал. 6 ГПК на конституирания втори ответник- Е. Т. К.. С молба от 04.06.2010 г. ищцата, чрез упълномощения от нея по делото адвокат е поискала да бъде освободена от такси и разноски, мотивирайки се, че е възрастна болна жена, вдовица с доход единствено от ниска пенсия, и определеното възнаграждение за особен представител е непосилно за нея. Представила е декларация, според която е родена през 1941 г., вдовица е, получава пенсия в размер на 163 лв., притежава къща в[населено място], В. обл., и етаж от къща/сутерен/ в[населено място] дол, В. обл., и медицинско направление, според което от години е с хронични заболявания. С определения от 04.06.2010 г. Варненският окръжен съд е оставил без уважение молбата.
С обжалваното пред касационната инстанция определение от 23.07.2010 г. Варненският апелативен съд е потвърдил определението на първата инстанция. Приел е, че макар ежемесечният й доход от пенсия да не е значителен, ищцата разполага със значително на стойност недвижимо имущество- два жилищни имота, което не дава основание за освобождаването й от такси и разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По първия въпрос в изложението позоваването на определения на тричленни състави на ВКС насочва към основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая обаче няма противоречие между изводите на съда по приложението на чл. 83 ал. 2 ГПК и формираните в посочените от жалбоподателката определения. Крайният извод в тях е обусловен от обстоятелства относно имущественото състояние на молителите, различни от тези в настоящия случай. Вторият въпрос относно размера на възнаграждението за особен представител, който жалбоподателката свързва с чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, е извън предмета на настоящото производство. Тя може да иска от първоинстанционния съд, който е определил размера на възнаграждението за особения представител по чл. 47 ал. 6 ГПК, да измени определението- чл. 253 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 363 от 23.07.2010 г. по ч.гр.д. № 363/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: