О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 30.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева ч.гр.дело № 127/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. К., чрез пълномощника му адв. А. П., против определение № 10299 от 24.06.2010 г. по ч.гр.д. № 794/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 26.05.2009 г. по гр.д. № 1799/2008 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото. Изложени са доводи за незаконосъобразност на определението.
Частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят поддържа в изложението, приложено към частната жалба, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като е поискал назначаване на експертиза за установяване на твърдението му за положен извънреден труд, която съдът е бил длъжен да допусне, без да изисква представяне на допълнителна информация, но не я допуснал, което е в противоречие с решение № 972/21.VІ.1957 г. по гр.д. № 3810/1957 г. на ВС, І г.о. Освен това според трайно установената практика исковата молба е нередовна, когато не отговаря на изискванията на чл.127 ал. 1 и чл. 128 ГПК, а неконкретизирането на положения извънреден труд за всеки ден- работен и почивен не съставлява нередовност на исковата молба и е въпрос от предмета на доказване в хода на делото. Позовава се на определение по адм.д. № 2183/2009 г. на ВАС и определение № 424/2007.2009 г. по ч.гр.д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа още, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с доводи за неправилност на определението.
За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд е приел, че при констатираните нередовности на исковата молба относно обстоятелствената й част и петитума и неотстраняването им в дадени срок законовата последица е връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице сочените основания за допускане касационно обжалване на определението. Твърдяното противоречие по първия въпрос с приложеното решение на ВС, І г.о., насочва към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а не това по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което има предвид задължителната практика на ВКС /ВС/, към която посоченото решение не се отнася. Въпросът относно недопускането на експертиза за установяване на твърдението на ищеца за положен извънреден труд не е от значение за прекратяването на делото, което е обусловено от нередовности на исковата молба по отношение обстоятелствената част и петитума й. По втория въпрос относно предпоставките за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото не е налице противоречие с трайно установената съдебна практика. Тя е в смисъл, че при нередовности на исковата молба по чл. 98 ал. 1 и чл. 99 ГПК /отм./ и аналогичните чл. 127 ал. 1 и чл. 128 ГПК и неотстраняването им в дадения от съда срок исковата молба се връща и производството се прекратява съгласно чл. 100 ал. 2 ГПК /отм./ и аналогичната разпоредба на чл. 129 ал. 3 ГПК. Приложеното определение по административно дело на ВАС е извън обхвата на практиката на ВКС и на практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК, която не включва съдебни актове на административните съдилища съгласно задължителното тълкуване в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението на жалбоподателя няма обосновка, относима към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК в смисъла съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилност на определението не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10299 от 24.06.2010 г. по ч.гр.д. № 794/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: